Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че татко едва ли много те обича — плахо се обади тя.
— Няма причина — с усмивка отговори Уолтър — да ме обича.
— Няма ли причина, Уолтър?
— Тогава нямаше причина — уточни Уолтър, като разбра какво има предвид тя. — Във фирмата работят много хора. Цяла пропаст лежи между мистър Домби и млад човек като мен. Ако изпълнявам задълженията си, то аз върша това, което трябва, също като останалите.
Прокрадна ли се у нея подозрение, което дори самата тя смътно осъзнаваше? Подозрение, мъгляво и неопределено — породило се през онази неотдавнашна нощ, когато бе слязла в стаята на баща си, — че случайно събудилият се интерес на Уолтър към нея и старото им познанство биха могли да предизвикат подобен страхотен гняв и неприязън? Минаваше ли и на Уолтър през ума същата догадка и допускаше ли той, че в този миг Флорънс именно за това мисли? Никой от двамата не спомена нищо по този въпрос. За кратко време никой от двамата изобщо не пророни дума. Сузан, която вървеше от другата страна на Уолтър, ги изгледа втренчено. Безспорно мислите на мис Нипър също бяха отправени в тази насока, и то много уверено.
— Възможно е и съвсем скоро да се завърнеш, Уолтър — заяви Флорънс.
— Възможно е да се завърна — отговори Уолтър, — когато стана възрастен човек, а ти вече си възрастна дама. Но се надявам, че нещата ще се наредят по-добре.
— Татко — обади се след миг Флорънс — ще се… ще се съвземе от мъката си и навярно… някой ден ще заговори по-откровено с мен. Ако стане така, аз ще му кажа колко много искам да те видя отново и ще го помоля да те отзове заради мен.
Когато спомена баща си, в гласа й прозвуча трогателна неувереност, която Уолтър безпогрешно долови.
Тъй като каретата бе съвсем наблизо, на него му се дощя да си тръгне, без да каже нито дума, защото той почувствува сега какво значи разлъка. Но Флорънс се настани вътре, хвана ръката му и тогава той усети, че тя държи малко пакетче.
— Уолтър — заговори тя и го погледна ласкаво право в очите, — и аз като теб се надявам, че нещата ще се наредят добре. Ще се моля за това и вярвам, че така ще стане. Приготвила бях този малък подарък за Пол. Умолявам те, приеми го заедно с моята любов и не го отваряй, докато заминеш. А сега бог да те благославя, Уолтър! Не ме забравяй! Ти си мой брат, скъпи!
Той бе доволен, че Сузан Нипър застана между тях, защото в противен случай би оставил у Флорънс тъжен спомен за себе си. Също така бе доволен, че тя не се подаде отново от прозореца, а само му замаха с малката си ръчица, докато каретата се скри от погледа му.
Въпреки молбата й той не се сдържа и отвори пакетчето същата нощ, преди да си легне. В него имаше малка кесийка с пари.
На следната сутрин слънцето се издигна с пълния си блясък след престоя си из чужди страни и заедно с него се надигна и Уолтър да отвори на капитана, който вече стоеше на прага — той бе станал по-рано от необходимото, за да потегли на път, докато мисис Макстинджър още спи. Капитанът си даваше вид, че е в превъзходно настроение. В един от джобовете на широкото си синьо палто той бе донесъл за закуска пушен език.
— Уол’р — каза капитанът, когато заеха местата си на масата, — ако чичо ти е човек на място, за какъвто го смятам, той ще извади последната бутилка мадейра по случай настоящото събитие.
— Не, не, Нед — отвърна старият човек. — Не! Тя ще бъде отворена, когато Уолтър отново се завърне у дома.
— Добре го каза! — възкликна капитанът. — Чуйте го само!
— Тя си лежи долу — продължи Сол Джилс, — в малката изба, цялата покрита с прах и паяжини. И нищо чудно, Нед, когато бутилката излезе на светло, нас да ни покриват прах и паяжини.
— Чуйте го само! — възкликна капитанът. — Прекрасно нравоучение! Уол’р, момчето ми. Отгледай си смокиново дърво, както му е редът, а когато остарееш, седни на сянка под него. Размисли… Чакай — поспря се капитанът, като се размисли, — не съм съвсем сигурен къде се намира това, но когато го срещнеш, отбележи го. Сол Джилс, придвижи се пак напред.
— Там или на друго място, тя ще лежи, Нед, докато се върне Уоли да я потърси — заяви старият човек. — Това е всичко, което исках да кажа.
— И добре го каза — отвърна капитанът. — Ако ние тримата не пресушим бутилката заедно, оставям на вас двамата да изпиете моята част.