Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Точно в този момент…
Точно в този момент поднесоха еклерите. Появиха се в салона, носени от филипинците върху огромни посребрени подноси. Чуха се викове, гръмнаха аплодисменти и присъстващите се втурнаха към масите.
Жозефин се възползва от суматохата, стана от канапето, взе си чантата и тъкмо се приготви да изчезне, когато Гастон Серюрие й препречи пътя.
— Виж ти, виж ти… Идваме да черпим идеи от богатите и безнравствените? — попита саркастично той.
Жозефин пламна от смущение.
— Прав съм, значи. Шпионирате. За кого работите? За мен, надявам се… За следващия ви роман.
Жозефин запелтечи, не, не, не търся никакви идеи.
— И грешите! Това събиране направо гъмжи от идеи. Тук има материал за „Писма“-та на мадам дьо Севинье, при това по-различен от онзи, който бихте открили в дванайсети век. Да оставим настрана, че и за мен ще бъде добре дошло. Вижте например тази умилителна двойка…
С брадичка той посочи жената, увиснала на ръката на съпруга си.
— Според мен тези са единствените, които могат да ме развълнуват — заяви Жозефин.
— Искате ли да ви разкажа историята им?
Той я хвана за лакътя и я поведе към едно канапе, където се настаниха един до друг.
— Мястото е удобно, нали? Като на кино. Вижте ги. Всички са се юрнали към еклерите на Беранжер. Приличат на едри, лакоми мухи, които лесно можеш да измамиш… Защото тези вкусни еклери не са дело на Беранжер, а на фрау Кайтел, сладкарка в Петнайсети район. Знаете ли това?
Жозефин се престори на обидена от подобно злословие.
— Цъцъ — цъкна с език Серюрие. — Няма нужда. Не ви бива в лъжите. Видях ви да минавате през задния вход, приведена от тежестта на големите кутии с еклери. Дори изпуснахте касовата бележка. Жак никак няма да е доволен! Няма да може да ги включи в безотчетните…
Той мушна ръка в джоба, показа й бележката и внимателно я прибра пак там. Жозефин прихна и закри уста с ръка. Настроението й се подобри, избиваше я на смях.
— Значи, затова ви е поканила… — заключи Гастон Серюрие. — Чудех се какво ли прави тук такава деликатна и прелестна жена като вас. Трябваше да се досетя. Жак се е отметнал, Беранжер ви се е обадила в последния момент и вие, разбира се, сте се съгласили… всеки път когато изникне нещо неприятно, вие сте насреща. Можете да се присъедините към монахините, събиращи волни пожертвования за бедните, или да отворите филиал от онези ресторанти за бездомни…
— Много често съм мислила по въпроса. Като се сетя само колко храна ще отиде на боклука тази вечер, направо се поболявам. Какво разхищение!
— Точно както си мислех, прелестна и деликатна…
— Казано от вас, звучи като глупава и простодушна.
— Съвсем не! Наясно съм със значението на думите и поддържам мнението, което имам за вас.
— Човек никога не знае кога говорите сериозно и кога се шегувате.
— Не смятате ли, че е за предпочитане? Много е скучно да живееш с предвидим човек. Сигурно бързо се отегчаваш. Ако има нещо, което да ненавиждам в живота, това е досадата. Бих могъл да убия от отегчение. Или да хапя. Или да заложа бомба.
Прокара ръка през косата си и добави с тон на наказано дете:
— На всичко отгоре не мога да пуша! Трябва да изляза, но предпочитам да остана тук във вашата компания. Досажда ли ви ухажването ми?
Жозефин не знаеше какво да отговори и се вторачи във върховете на обувките си.
— Явно ви досаждам.
— Не, не! — запротестира тя, уплашена, че го е засегнала. — Само че се отклонявате, нали се готвехте да ми разкажете историята на умилителната двойка.
На устните на Гастон Серюрие заигра жестока и тънка усмивка, която се задържа доста дълго.
— Изчакайте малко, преди да се отдадете напълно на емоциите си. Не се хвърляйте слепешката, това е странна история, понамирисва на сяра и светена вода.
— Ако е така, добре го прикриват.
— Може и така да се каже.
— Като в някой от разказите в „Дяволски души“.
— Абсолютно. Би трябвало да го предложим на Барбе д’Орвили и той да го включи в сборника си! Ето историята в резюме. Тя произхожда от богато семейство на провинциални католици. Той е беден парижанин. Умен, хитър, повратлив, обаятелен, блестящ студент. Тя е свенлива, лесно се изчервява, наивна, взела си е матурата с голям зор. Това е без значение — богатството й служи за диплома. Запознали се на шофьорски курсове, той я очаровал и се оженил за нея, а тя била много млада и девствена. И ужасно влюбена…