Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Младоженката повдигна воала си и се усмихна с оная тъжна и мила усмивка, която я правеше „обожавана“, но с обляно от сълзи лице, и се обърна към десетките си приятелки с разтворени ръце, сякаш ги прегръщаше всички за сетен път. После се обърна към съпруга, който излъчваше същата тържественост и безупречност като самата нея, като че ли искаше да му каже: „Това е. Всичко, което съм, е твое навеки.“

От мястото си Констънс, бивша съученичка на Мери Джаксън, открито ридаеше от дъното на душата си, която сякаш бе кънтяща пещера. Но лицето на Джоузефин до нея, при по-тънко наблюдение, беше много по-интересно. Веднъж-дваж, макар че очите й не преставаха да гледат твърдо, някоя и друга самотна сълза се прокрадваше надолу, лицето й, сякаш стреснато от самото докосване, се стягаше леко, а устните й оставаха все така упорито неподвижни, като на дете, на което са казали да не вдига шум. Помръдна се един-единствен път — когато чу някакъв глас зад себе си да казва: „Това е малката дъщеря на семейство Пери. Прелестна е, нали?“ Тя веднага изви глава и се загледа в един витраж, за да не би онези, които й се наслаждаваха, да пропуснат гледката на лицето й в профил.

Близките на Джоузефин отидоха и на тържеството, така че тя вечеря сама — или по-право заедно с братчето си и неговата бавачка, което ще рече същото.

Усещаше някаква безкрайна пустота. Тази вечер Антъни, „тъй очарователен… толкова сладък… така очарователно сладък“, ухажваше някоя друга и целуваше грозното й и завистливо лице; скоро той щеше да изчезне завинаги, като встъпи в брак без любов, както и всички останали мъже, негови връстници, и ще оставят света пълен с Травис де Копетовци и Ед Бимънтовци, които са толкова леснодостъпни, че едва ли си заслужава да си правиш труда да им се усмихнеш.

Като се качи в стаята си, Джоузефин отново се разчувства при вида на отражението си в огледалото. Ах, ами ако умре тази нощ както спи?

— О, какъв срам — прошепна тя.

Отвори прозореца и като взе единствената вещ, която й беше спомен от Антъни — ленена носна кърпа с инициали, — се пъхна отчаяна в леглото си. Чаршафите бяха все още студени, когато на вратата се почука.

— Препоръчано писмо — каза прислужницата.

Джоузефин запали лампата, отвори го, погледна подписа, след това го обърна в началото, а под нощницата гърдите й се повдигаха и спускаха задъхано.