Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Къде отиваме?

— Няма да ходим на товарната платформа. Преградите са се спуснали и сега е изолирана напълно. Въздухът в спалните помещения вече се разрежда, тъй че можем да излезем оттам, без да нанесем нови щети. Ще заобиколим отзад и ще се отправим към входа за тунелите. — Докато й обясняваше, Джек още веднъж прегледа индикаторите. Сетне насочи пръст към стената и задейства лазерното оръжие. Блесна ярък сноп и металната стена започна да се топи. Той я изрита и пристъпи през нея. Амбър изписка уплашено в ухото му.

— Какво ли е станало с Колин?

— Да се надяваме, че има опит в боравенето със скафандър. Ако не се поддадат на паниката, скоро ще пристигнат спасителните екипи и ще ги измъкнат. — Джек огледа коридора. Долови още един приглушен взрив, който идваше отдалече. По навик вдигна глава нагоре. Този път драките действаха безкомпромисно. Зачуди се дали не са ударили главния купол.

Въпросът беше защо го правят.

Плъзна поглед наоколо, обърна се и пое надолу към тунелите.

— Къде отиваме?

— Спускаме се. Стига да намерим начин.

Спря на откритото място пред помещенията, където обикновено пристигаха вагонетките.

— Божичко мили! — прошепна зад него Амбър.

Светлините трепнаха и угаснаха, на тяхно място светнаха прожекторите на костюма. Голямата разпределителна зала и шахтата на асансьора бяха пометени от директно попадение. Този път драките бяха атакували мините. Вратите на съблекалнята бяха изхвръкнали от взривната вълна, виждаха се купчини от разтопен метал и пластмаса, вътре скафандрите и труповете на избитите бяха разхвърляни в безпорядък. Дозиметърът на костюма му показа изключително ниско съдържание на кислород и Джек си даде сметка, че дори да е имало оцелели от взрива, те вече са мъртви. Усети как Амбър зарови нос в гърба му.

— Ами Колин? — повтори тя, този път гласът й трепереше.

„Дойде време за бой“ — обади се фантом.

— Дяволски си прав.

— Какво? — попита Амбър.

— Нищо. Мисля, че ще сме в по-голяма безопасност, ако се спуснем надолу в тунелите — докато говореше, последва нов взрив и таванът над тях се разтърси. Над главите им се посипа мазилка и дребни камъчета. — Не е изключено Колин да се е спасил. Като гледам, тук не са останали много поразени. Искаш ли да влезем и да проверим? — още докато изричаше думите, почувства нарастващия гняв на фантом. „Око за око и зъб за зъб…“

Ръцете на Амбър го притиснаха още по-силно и го споходи странното усещане, че си е затворила очите.

— Не — прошепна тя. — Не мисля, че той е някъде вътре.

Джек се досети какво се опитва да направи. Знаеше, че тя не обича да експериментира със силите, които някой ден можеха да я превърнат в убиец, но изпита уважение към нея, задето бе намерила достатъчно кураж да опита.