Без теб

– Обзалагам се, че скапаното радио на тази трошка не работи.

– Радиото е счупено. Знам това със сигурност. Но пък касетофонът вероятно още работи. Миникасетите, които слушахме като деца, сигурно са тук някъде.

Maлвина избухна в смях.

– Мамка му! А стига бе! Миникасети. Има ли още такива?

– Погледни в жабката пред теб. Сигурно ще намериш десетина.

Малвина я отвори.

– Как изглежда една миникасета? – Погледна към Марк и очите ѝ блеснаха почти злобно. – Да не вземеш да спреш сега! Майтапя се!

Няколко минути разглеждаше касетите, а после сложи една в касетофона, без да я покаже на Марк. Чу се силно скърцане на китара, към което се примеси и полицейска сирена. Звуците изпълниха кабината на камиона. Беше песента „Балада за Серж К“. Нощната разходка на един самотник.

Maрк позна албума от първия акорд. Беше „Рок поеми“92.

„Утре, утре, утре както и вчера“ – звучеше носовият глас на Шарлели Кутюр.

– Сигурен бях, че ще избереш нея – каза Марк.

– Просто не исках да те разочаровам – усмихна се Малвина.

Марк на свой ред се усмихна. Вече навлизаха в Бове. Дори в пет сутринта бе трудно да го прекосят. Напредваха бавно от светофар на светофар, а те очевидно бяха управлявани от някой садистичен служител по такъв начин, че спазвайки ограниченията в скоростта, шофьорите попадаха само на червена светлина.

– Права си – подхвърли Марк между два светофара. – Рок поемите са най-добрият рок албум, който някога е бил създаван.

– Нямам представа. Знам само една песен. Досети се коя е, но тъй като нямаш CD, ще трябва да изслушаме всички песни от тази страна на касетата...