Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Лоркан примигна насреща й и стъпи здраво на крака. Тя не трепна дори.
Не можеше да си спомни кога за последно някой му беше приказвал така.
– Съветвам те да внимаваш с тона.
Елида му се подсмихна ненавистно.
– Или какво? Ще ме продадеш на Морат? Ще ме използваш, за да се промъкнеш в крепостта?
– Не ми беше хрумвало, но благодаря за идеята.
Тя преглътна сухо – единственият белег, че се страхуваше. А после заяви с ясен, непоколебим глас:
– Ако опиташ да ме завлечеш обратно в Морат, ще сложа край на живота си, преди да си достигнал крепостния мост.
В крайна сметка тази й заплаха успя да укроти гнева му, жестокото му възмущение от това, че... че наистина се бе възползвала от очакванията му за нея, от арогантността и предразсъдъците му.
Той се обърна към нея с премерени думи.
– Какво носиш със себе си и защо те преследват така неуморно заради него? Не те издирват заради кралската ти кръв, нито заради магията ти или защото точно теб трябва да използват в развъдните си експерименти. Какво криеш през цялото време?
Явно тази нощ предразполагаше към откровения или пък близката среща със смъртта я правеше леко безразсъдна, защото Елида каза:
– Подарък... за Селена Сардотиен. От една пленница в Морат, която дълго време е чакала да й се отблагодари за някогашна добрина. Друго не знам.
Подарък за наемната убийца – не за кралицата. Може би нещо незначително, но...
– Дай да го видя.
– Не.
Отново впиха погледи един в друг. И Лоркан знаеше, че ако реши, може просто да я изчака да заспи, да открадне загадъчния предмет и да изчезне. Да разбере защо го брани толкова ревностно.
Но една малка, глупава част от него бе наясно и че отнемеше ли нещо от тази толкова ограбвана жена... едва ли щеше да му го прости. През вековете беше правил купища невъобразими, жестоки неща, без да се замисли. И то с наслада, със задоволство.
Сега обаче нещо го възпираше. Нещо... незнайно какво го караше да се замисли.
Елида като че ли прочете мислите му с неясната си дарба. Отпусна рамене и впери празен поглед в брезентовата стена на фургона, заслушана в приближаващите викове на спътниците им – подканваха се едни други да побързат и да съберат само най-важното.
Накрая пророни тихо:
– Мериън е името на покойната ми майка. Тя умря, защитавайки Елин Галантиус от един асасин. Спечели й време да избяга, за да може един ден да се върне в кралството и да ни спаси. Чичо ми Върнън гледаше с усмивка как екзекутират пред двореца ни баща ми, законния лорд на Перант. После си присвои титлата, земите и дома му. През следващите десет години чичо ми ме държа заключена с дойката ми в най-високата кула на двореца в Перант. Когато счупих глезена си, той не пусна никого от лечителите да ми помогне, понеже им нямаше вяра. Нареди да сложат решетки на прозорците, за да не се хвърля от кулата, и закопча глезените ми в окови, за да не избягам. Изкара ме от затвора ми само за да ме тикне в един затворнически фургон и да ме откара до Морат. Там ме принуди да работя като слугиня, ей така, за да се радва на унижението и ужаса ми. Всеки божи ден планирах бягството си. А когато моментът настъпи... се възползвах. Не знаех за илкените; само бях чувала слухове за адските твари, които развъждаха в подземията на крепостта. Нямам земи, пари и армия, които да предложа на Елин Галантиус. Ала ще я намеря и ще й помогна както мога. Ще съм доволна, ако и само на едно момиче като мен спестя ужаса, който аз преживях.
Той позволи на искреността в думите й да попие в съзнанието му. Да промени представата му за нея. Неговите собствени планове.
После каза грубо:
– Аз съм на повече от петстотин години. Положил съм кръвна клетва пред елфическата кралица Майев и съм неин помощник-командир. Правил съм велики и ужасяващи неща в нейно име и ще върша още, преди смъртта да ме вземе. Отраснах без баща по улиците на Доранел и бесувах с другите захвърлени деца, докато не осъзнах, че дарбата ми ме прави различен от тях. Тя привлече вниманието на Майев. Убивам по-бързо от всеки; усещам кога смъртта приближава. Мисля, че магията ми е смърт и е дар от самия Хелас. Тук съм от името на кралицата ми, макар и без нейно позволение. Не е изключено да ме накаже със смърт заради провинението ми. Ако хората й ме намерят, е за твое добро да се преструваш, че не ме познаваш.
Имаше и още, но... Елида също бе запазила част от тайните си. Бяха се изповядали достатъчно засега.
Нито капка страх не почерни мириса й.
– Имаш ли семейство? – бе единственото, което попита.
– Не.
– А приятели?
– Не.
Хунтата му не се броеше. Проклетият Белотрън най-безцеремонно ги беше изоставил, за да служи на Елин Галантиус; Фенрис не криеше, че мрази кръвната връзка с кралицата им; Вон все беше другаде; непоклатимата сдържаност на Гавриел го вбесяваше; а Конал беше твърде зает в спалнята на Майев.