Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Той проследи мириса й като някое куче през тълпата и я намери в жалката й палатка.
В тъмната й вътрешност, осветена само от няколко висящи кълба, с тюрбана, всичките маниста и тъмночервената роба... беше същинско олицетворение на истинския оракул. Спокойна, прелестна... и съвършено забранена.
И така вглъбено се хулеше, задето не можеше да откъсне поглед от сочната й, греховна уста, докато му признаваше, че е недокосната, че не усети нищо нередно, преди да се разразят писъците.
Но не защото беше зает да си представя какви звуци биха се ронели от плътните й устни, ако съвсем бавно, нежно я запознаеше с изкуството на плътските удоволствия.
Внезапното нападение вероятно беше начинът, по който Хелас му казваше да държи оная си работа в гащите и да укроти мръсното си подсъзнание.
– Скрий се под някой фургон и стой там! – нареди й той и изхвърча от палатката.
Не изчака да види дали ще се подчини. Мериън беше умна, знаеше, че има по-голям шанс да оцелее, ако го послуша и намери укритие.
Лоркан освободи силата си из потъналия в паника карнавал – тъмна, страховита вълна, която се разля напред, после се върна да му покаже какво е доловила. И дарбата му ликуваше, задъхана от нетърпение, а това значеше само едно: смърт.
В единия край на полето започваха покрайнините на малкото градче. А в другия имаше гора и безкрайна нощ – и криле.
Гигантски, жилести силуети се спуснаха от небесата – магията му разпозна четири. Четири илкена, които кацаха по земята с извадени нокти и оголени кръвожадни зъби. Ципестите им криле ги обозначаваха като различен вид от онези, които ги бяха погнали в Оуквалд. Различен вид – или усъвършенствана форма на и бездруго брутален ловец.
Хората търчаха с писъци към града, към прикритието на тъмните полета.
Онези далечни огньове не бяха дело на земеделци, не бяха просто горящи стърнища.
Някой ги беше запалил, за да обгърне с димна завеса небето, да прикрие мириса на зверовете. От него. И от всички други воини със свръхестествени дарби.
Мериън. Издирваха Мериън.
Карнавалът тънеше в хаос, конете цвилеха и скачаха. Лоркан се спусна към мястото в центъра на лагера, където бяха кацнали четирите илкена – точно където бе изнасял представлението си преди броени минути, – и пристигна навреме да зърне как единият напада произволен млад мъж и го прекатурва по гръб.
Докато младежът викаше имената на богове, които нямаше да отговорят, илкенът се наведе над него, изваждайки един от дългите си нокти, и разпори корема му с плавно движение. Нещастникът още крещеше, когато чудовището зарови безформеното си лице в него и запирува с вътрешностите му.
– Хиляди проклятия, какви са тези твари? – извиси глас Омбриел с дълъг меч в ръка. Хватката й му подсказваше, че знае как да го използва.
Ник дотърча зад нея с грохотни стъпки, стиснал два недодялани, почти ръждясали ножа в месестите си ръце.
– Моратски зверове – отвърна сбито Лоркан. Ник гледаше учудено ножа и брадвата в ръцете му, но Лоркан не си направи труда да се преструва на простичък човек от пустошта, непохватен с подобни оръжия, а добави със студен воински тон: – Преодоляват повечето видове магически защити и ако искате да ги спрете, трябва да им отсечете главите.
– Но те са високи почти три метра – рече Омбриел с пребледняло лице.
Лоркан ги остави на размишленията и страховете им и влезе в кръга светлина в сърцето на лагера, докато четирите илкена приключваха с младежа, който още беше жив и молеше безгласно за помощ.
Лоркан запрати магията си към него и можеше да се закълне, че прочете благодарност в очите му, когато смъртта го целуна за поздрав.
Илкените вдигнаха глави едновременно и изсъскаха тихо. От зъбите им се стичаше кръв.
Лоркан задълба в силата си, подготвяйки се поне да ги разсее и обърка с нея, ако наистина се окажеха напълно неуязвими от магия. Така може би Мериън щеше да избяга. Илкенът, който бе разпорил корема на мъжа, заговори на Лоркан с присмех, посипан върху сивия му език.
– Ти ли си главатарят?
– Да – отвърна кратко той.
Въпросът на съществото му казваше достатъчно. Не знаеха кой е, нито че помагаше на Мериън да се измъкне.
Четирите илкена се усмихнаха.
– Търсим едно момиче. Тя уби един от нашите. И няколко други.
Обвиняваха нея за смъртта на илкена, който той беше погубил преди седмици? А може би просто го използваха като оправдание за собствените си планове?