Империя на бури

– Нищо.

Но не беше нищо. Много добре знаеше защо отлага момента, в който трябваше да потегли на север, неизбежната раздяла с трупата, както и последната, самотна отсечка от пътешествието си.

Не се изявяваше добре дори в пропаднала карнавална трупа. Какво, по дяволите, очакваше да прави в кралския двор на толкова могъщи владетели, особено при положение че не можеше да чете? Елин унищожаваше крале и спасяваше градове, а тя самата как възнамеряваше да се покаже достойна? Перейки дрехите им? Или миейки чинии?

– Мериън – рече грубо Лоркан.

Тя вдигна поглед, изненадана, че още е пред нея. Тъмните му очи бяха неразгадаеми в сумрака.

– Доста млади мъже не можеха да откъснат поглед от теб тази вечер. Ти защо не се позабавлява с тях?

– Защо? – озъби се тя.

Мисълта някой непознат да я докосва, някой безлик, безименен мъж да я опипва в мрака...

Лоркан застина. И попита с умишлено спокоен глас:

– Да не би в Морат някой да те е...

– Не. – Елида знаеше какво има предвид. – Не, не се стигна дотам. – Но като си спомнеше как онези мъже я бяха докосвали, бяха се присмивали на голотата й... Затова прокуди спомена. – Никога досега не съм била с мъж. Не съм имала нито възможност, нито желание.

Той килна глава настрани и тъмната му, копринена коса се люшна пред лицето му.

– Да не би да предпочиташ жени?

Тя примигна насреща му.

– Не. Не мисля. Не знам какво предпочитам. Пак ти казвам, никога не съм... Никога не съм имала шанса да изпитам подобно нещо.

Не знаеше какво е страст. Нито пък как и защо бяха стигнали до тази тема.

– Защо?

И заради огромното внимание, което й отделяше, заради погледа, който стрелна към начервените й устни, на Елида й се прииска да му разкаже. За кулата, за Върнън, за родителите си. Защо, за да изпита някога страст, трябваше първо да се довери толкова категорично на човека до себе си, че всички ужаси от миналото й да избледнеят, да се убеди, че той ще се бори с нокти и зъби за свободата й и никога няма да я заключи, нарани или изостави.

Тя отвори уста. И в този миг започнаха писъците.

***

Лоркан не проумяваше какво прави в нелепата ясновидска палатка на Мериън. Трябваше да се измие, да се изчисти от потта и олиото, както и от чувството, оставено му от всички онези лепкави погледи.

Но беше забелязал Мериън в публиката към края на скапаното си представление. Не я беше виждал по-рано вечерта, преди да си сложи тюрбана и да облече виненочервената роба, но... дали от грима, от чернилото около очите й, от това, че червените й устни караха устата й да изглежда като пресен плод – не знаеше защо, но... привлече интереса му.

Направи му впечатление, че и останалите мъже я гледаха. Някои направо я зяпаха с удивление и лъст по лицата си, докато Мериън, в пълно неведение, стоеше най-отзад и наблюдаваше изпълнението му.

Беше красива. След няколко седмици на добра храна и сигурност, ужасеното, измършавяло момиче вече разкриваше истинската си красота. Лоркан сложи край на представлението си по-скоро, отколкото бе възнамерявал първоначално, но като я потърси отново с очи, нея вече я нямаше.