Империя на бури

– Защо да ти се доверявам – подхвана тя с впечатляващо студен глас, – като се има предвид, че си ме преследвал дни наред в гората? Защо да ти разкривам каквото и да било за себе си, при положение че можеше да ме продадеш на онзи с най-пълна кесия?

Цялото тяло го болеше; главата му пулсираше заради клането, от което едва се беше измъкнал жив. Илкените бяха паднали, но не без съпротива. А онзи, който беше запазил жив, който Ник и Омбриел го бяха умолявали да убие, за да приключи всичко, всъщност му беше разказал съвсем малко.

Лоркан обаче реши, че не е нужно съпругата му да научава колко точно, както и че е време да провери колко ще му сподели самата тя, ако я заблудеше с малко от своите лъжи.

Елида надникна към оръжията му, към смърдящата кръв, покриваща кожата му като олио.

– Всичките ли уби?

Той извади житния стрък от устата си.

– Смяташ ли, че щях да седя тук, ако не бях?

Елида Локан не беше най-обикновена девойка, тръгнала към родината, за да служи на кралицата си. Беше лейди с кралска кръв, решена да се върне при огнедишащата кучка в северните земи, за да й предложи услугите си. Двете с Елин щяха да са добра комбина. Миловидната лъжкиня и непоносимо нахаканата принцеса.

Елида се стовари на пейката и започна да разтрива стъпалата и прасците си.

– Рискувам кожата си заради теб – продължи с премерено спокоен глас Лоркан, – а ти решаваш да ми спестиш информацията, че чичо ти не е просто някакъв си командир в Морат, а дясната ръка на Ераван. И ти си най-ценното му притежание.

– Казах ти достатъчно от истината. Няма значение коя съм. И не съм ничие притежание.

Гневът му дръпна свирепо повода, който старателно бе държал съвсем къс, докато проследяваше мириса й до фургона. Навън останалите стягаха трескаво багажа си, подготвяйки се да избягат под булото на нощта, преди хората от селото да са обвинили тях за нещастието.

– Напротив, има значение коя си. Чичо ти знае, че кралицата на Терасен би платила прескъпо, за да си те върне. Ти не си просто развъдна кобила, а средство за преговаряне.

Може би се надява именно с твоя помощ оная кучка да коленичи пред него.

По изваяното й лице проблесна ярост.

– И ти имаш предостатъчно тайни, Лоркан. – Тя изплю името му като проклятие. – И още не мога да реша дали да приемам като обида, или като забавна подробност факта, че ме смяташ за твърде глупава, за да забележа. Намираш ме за някое изумяло от страх момиченце, прекалено благодарно за появата на толкова силен, мистериозен воин, че да се зачуди защо пътищата ни се пресякоха, какво целиш и каква ще е твоята облага от всичко това. Дадох ти точно онова, което искаше да видиш: загубена млада жена, изпаднала в нужда, що-годе опитна в лъжите и измамите, но в общи линии безобидна. А ти с типичната за всички безсмъртни самомнителност даже не се замисли. И защо да се хабиш, след като всички човеци са безполезни? Защо да си правиш труда, като и бездруго възнамеряваш да ме изоставиш в мига, в който получиш каквото искаш от мен?