Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Взела е флейтата!
— Чакай! — догони го гласът на Игър. — Как ще си пробие път през такава стража? Впрочем Талия вече отиде да провери.
Мендарк се върна.
— Нужно ми е още време… — сумтеше той. Талия се върна устремно след две-три минути.
— Флейтата си е непокътната в пекарната. Видях я с очите си. Нито стражниците, нито аакимите са виждали Мейгрейт.
— Така казват! — троснато изрече Магистърът. — През цялото време съм бил прав да не вярвам на Каран. И тя е отишла при Рулке.
— Ти си се побъркал — поклати глава Игър.
— Но и без това не ме интересува. Само флейтата е важна.
— Да бе… — проточи Игър. — Още от началото не ми се вярваше, че сме на пръв път с тази флейта. Да бях се осланял на предчувствията си, вместо да се оставя да ме подтикваш лукаво. Най-добре да разчитаме на оръжията и да обсадим Шазмак, преди онзи да е станал още по-могъщ.
— Много приказки, малко дела! — заяде се Мендарк. — Сега е моментът да използваме флейтата и да му отнемем машината. Шазмак не може да бъде превзет със сила.
— Само с предателство — напомни и Лиан.
— Добре де, вие си вървете по вашия път, аз тръгвам по моя! — отсече Мендарк. — Но не съм готов. Ще се спъна в последното препятствие.
Разделиха се и всеки тръгна припряно да върши нещо. Лиан се върна в библиотеката, но страхът му пречеше да мисли ясно. Крайно време беше да поговори с някого, а всички бяха заети, дори Шанд.
Часовете сякаш се влачеха. Нищо не занимаваше ума му освен опасенията за съдбата на Каран. Малко преди обяд влезе Шанд и плъзна по масата към него дълъг лист хартия.
— Заповядай. С много проби и грешки най-после събрах сричките в точните думи.
— Що за странен език! — възкликна Лиан, когато прочете редовете. — Кажи ми какво означават думите.
— Е, това е несравнимо по-трудно, особено защото словоредът се различава много от правилата, които спазваме в нашата реч.
— Но нали говориш и каронския език?
— Някога можех — подчерта Шанд. — Имах и най-добрата учителка. Напоследък съм го позабравил обаче. Досещам се за значението, но хайде да се заемем двамата.
След няколко часа напрегнат труд написаха непохватно преведени изречения.
„Затворен е отразяващ лист, но крие в себе си ключ, погледни вътре — каквото желаеш да видиш, е там, вземи в ръка рождения дар и не се оставяй на заблуди, — виждащо далеч творение, за да показва вярно непрежалим изгубен роден свят мой (повторено), мигът да спре колелото зависи от едното, което е три.“
— Отразяващият лист е Огледалото — разсъждаваше Лиан. — Значи първият ред потвърждава парадокса…
Шанд зяпаше нагоре и не го слушаше, но щом Лиан докосна рамото му, той се върна в настоящето.
— Спести си напразното умуване. Знам какъв е надписът.
„Огледалото е заключено, но в него има ключ.
Погледни в него и виж каквото искаш да откриеш.
Разчитай на наследството си, за да съзреш истината.
И тогава Огледалото не би могло да излъже.
Талалейм, о, Талалейм,
участта ти ще отреди онази, която е събрала три в себе си.“
Сега разбирам — увери го Шанд. — Този стих извика Ялкара, когато влизаше в портала, но тогава не разгадах всички думи. Искала е Аелиор да използва Огледалото, когато порасне, дори ако то я подвежда.
— Значи е трябвало да държи златните накити в ръка, когато прави опит да търси в Огледалото? — предположи Лиан.
— Но без златото Огледалото е излъгало…
— И е повело Мейгрейт към Шазмак. При Рулке!
— Да… — промълви Шанд покрусен.
Дълго седя с наведена глава, после затътри крака към вратата. В този миг вдъхновението споходи Лиан.
— Помниш ли книгата на Ялкара, която беше… открадната и изгорена?
Шанд рязко изви глава към него и зелените му очи се вгледаха проницателно в летописеца.
— Ах, ти, мошенико!
— Лилис направи копие, тъкмо то бе откраднато.
— И искаш да ти помогна в превода. 1 — Нали каза, че ще направиш всичко по силите си, ако те помоля за нещо? И искам това заради Мейгрейт. Чак толкова ли работа имаш?
— Да — кимна старецът, — но ще намеря време. Начинанието обаче е по-трудно. Не се съмнявам, че знаеш причината.
— Надписът на Огледалото се състои само от тридесет и три знака, убеден съм обаче, че в каронската азбука те са значително повече.
— Деветдесет и осем, ако държиш да научиш броя им. Все още помня най-често употребяваните. Май ще налучкам и още няколко. Да започваме ли?
Затвориха се в стаите на Шанд. Тук беше по-приятно, а и старецът не забравяше, че трябва да се хранят. Каквото и да твърдеше Шанд, не бе забравил почти нищо, по общия смисъл разчитаха и повечето неизвестни знаци. До вечерта привършиха с първата страница, която се оказа сбит увод, обхващащ съдържанието на книгата.