Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Ротан излезе веднага след вечеря, явно нетърпелив да разгласи новината. Когато Тания започна да почиства масата, Сония се премести при прозореца. Тя се загледа в прикриващия го параван, и за пръв път осъзна, че сложната шарка върху него всъщност се състои от дребни символи на Гилдията.
Леля й имаше два прогнили хартиени паравана. Те не си подхождаха по форма с прозорците, но въпреки това Джо на упорито ги облягаше на стъклото. Когато слънцето светеше право срещу прозорците, цепнатините в параваните почти не се забелязваха.
Вместо обичайната носталгия по дома си, Сония изпита неясен копнеж. Тя огледа разкошното обзавеждане, книгите и полираните мебели и въздъхна.
Щяха да й липсват удобствата и храната, но тя се беше примирила с това. Обаче нямаше да й бъде лесно да напусне Ротан. Тя харесваше компанията му – разговорите им, уроците, менталното им общуване.
„И без това бях решила да си тръгна – напомни си тя за стотен път. – Просто не предполагах колко много ще спечеля тук”.
Осъзнаването, че ще бъде низвергната от Гилдията, я беше накарало да осъзнае какво ще изгуби. Нямаше да е трудно да се престори, че иска да остане.
„Дано само Фергън да не се досеща за това – помисли си тя. – Отмъщението му би станало още по-сладко".
В желанието си да си отмъсти за публичното унижение, Фергън рискуваше много. Сигурно беше много ядосан, щом полагаше толкова усилия да не я допусне в Гилдията.
– Лейди?
Сония се обърна и видя до себе си прислужницата. Тя се успиваше.
– Само исках да ви кажа, че се радвам на решението ви да останете – каза Тания. – Щеше да е ужасно, ако си тръгнехте.
Сония усети как се изчервява.
– Благодаря, Тания.
Жената събра ръцете си.
– Изглеждате, сякаш сте изпълнена със съмнения. Но решението ви е правилно. Гилдията никога не е приемала бедни хора. Ще бъде чудесно да видят, че правите всичко, което вършат и те, при това не по-зле от тях.
Сония усети как по гърба й пробяга хлад. Работата не беше само в отмъщението!
Гилдията не беше длъжна да я кани в редовете си. Много по-лесно беше да блокира силите й и да я върне в копторите. Но магьосниците не постъпиха така. За пръв път от векове бяха решили да вземат за обучение някой, който не е от Домовете.
Думите на Фергьн отекнаха в съзнанието й. „Щом свършиш нещо за мен, ще бъдеш изпратена там, където ти е мястото." Там, където й е мястото?
Тя беше усетила презрението в гласа му, но не беше разбрала смисъла му. Фергьн не искаше просто да се увери, че тя няма да стане член на Гилдията. Той искаше да е сигурен, че никога друг обитател няма да получи такъв шанс отново. Каквото и да планираше за нея Фергьн, тя щеше да послужи за доказателство, че на обитателите не може да се разчита. Гилдията никога вече нямаше да покани Друг обитател да се присъедини към нея.
Сония сграбчи перваза на прозореца, сърцето й се разтуптя от ярост. „Те отвориха вратите си за мен, обитателката, а аз се канех да отмина, сякаш това нищо не значи”.
Обзе я познатото чувство на безпомощност. Тя не можеше да остане. От това зависеше животът на Сери.
– Лейди?
Сония примигна към Тания. Прислужницата положи длан върху ръката й.
– Всичко ще бъде наред – увери я тя. – Ротан казва, че сте много силна и бързо се учите.
– Наистина ли?
– О, да. – Тания се обърна и вдигна кошницата си, пълна с чинии. – Е, довиждане до утре. Не се безпокойте. Всичко ще бъде наред.
Сония се усмихна.
– Благодаря, Тания.
Жената й върна усмивката.
– Лека нощ.
– Лека нощ.
Прислужницата се измъкна през вратата, оставяйки Сония сама. Девойката въздъхна и погледна през прозореца. Отвън отново валеше, в нощта танцуваха бели снежинки.
„Къде си, Сери?”.
Сония се замисли за камата, която Фергън й беше показал, и се намръщи. Възможно беше само да я е намерил, и да не държеше Сери в плен...
Тя се отдалечи от прозореца и седна в креслото си. Имаше толкова неща, за които да мисли: Сери, Фергън, Изслушването, наставничеството. Въпреки уверенията на Тания, тя нямаше да може да спи добре през следващите няколко седмици.
Всеки триден Денил се присъединяваше към Ялдан и жена му на вечеря. Езрил беше въвела тази традиция преди няколко години. Загрижена от това, че Денил все не се жени, тя взе мерки той да не привиква със самотата.
Докато подаваше празната си чиния на прислужника на Ялдан, Денил доволно въздъхна. Макар и да не споделяше опасенията на Езлир относно изпадането му в меланхолия, вечерята в компания беше по-приятна.