Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Гласът му звучеше ужасно изморено. Сония го погледна, но лицето му бе скрито в сенките.
— Тогава е време за сън – каза тя. Сония почерпи достатъчна сила, за да прогони умората, след което протегна ръце. Акарин не помръдна и тя се зачуди дали я е видял в тъмнината, но след това почувства как топлите му пръсти обхващат нейните.
Сония си пое дълбоко дъх и започна да му подава енергия, като внимаваше да не се изтощи. Не за пръв път се запита дали магьосникът не бе приел предложението й да пази първа само за да не му отдава твърде много сила. Ако я изразходеше докрай, тя нямаше да може да стои будна.
Когато усети, че силата й намалява, тя спря и издърпа ръцете си от неговите. Акарин продължаваше да стои мълчаливо, без да проявява интерес към мекото легло, което беше приготвила.
— Сония – каза внезапно той.
— Да?
— Благодаря ти, че дойде с мен.
Тя затаи дъх и усети как сърцето й се разтапя от удоволствие. Той помълча известно време, след което си пое рязко дъх.
— Съжалявам, че те отнех от Ротан. Знам, че той ти беше повече като баща, отколкото учител.
Сония се взря в мрака, опитвайки се да намери очите му.
— Просто трябваше да го направя – добави тихо той.
— Знам – прошепна тя. – Разбирам.
— Но тогава не ме разбра – рече огорчено той. – И ме намрази.
Тя се засмя.
— Вярно е. Но вече не те мразя.
Той не каза нищо повече, но след кратка пауза се надигна, отиде под скалния навес и легна върху тревното легло. Тя остана да седи в тъмното. Накрая небето започна да се прояснява, а звездите да избледняват и да изчезват. Не й се спеше и Сония знаеше, че това не се дължи само на лечителската й сила. Благодарността и извиненията на Акарин разбудиха надеждите и мечтите, които от доста дни се опитваше да задуши.
„Малка глупачка – скара се на себе си Сония. – Той просто се държеше учтиво. Само защото ти благодари за помощта и се извини за онова, което ти е причинил, не означава, че те смята за нещо повече от полезен спътник. Престани да се измъчваш”.
Но колкото и да се опитваше да потисне чувствата си, тя потръпваше радостно всеки път, когато той я докосваше или я поглеждаше. И съвсем не й ставаше по-леко, когато го улавяше да я гледа крадешком.
Сония обхвана коленете си с ръце и забарабани с пръсти по прасците си. Докато живееше в копторите, тя смяташе, че знае всичко необходимо за мъжете и жените. По-късно уроците по Лечителство й показаха колко малко знае в действителност. Сега откриваше, че дори Лечителите не са я научили на всичко необходимо.
Но може би не й бяха казали как се спират тези чувства, защото това беше невъзможно. Може би...
В долината се разнесе тих звук, подобен на ръмжене. Сония застина на място и всички излишни мисли излетяха от главата й. Звукът се разнесе отново, някъде зад нея, и Сония рязко стана и се обърна. Когато осъзна, че той идва някъде откъм Акарин, тя се стресна. Дали някакво нощно същество не го беше нападнало?
Тя бързо изтича до него.
Когато стигна до скалния навес, се взря в сумрака, но не видя никакво същество. Акарин мяташе глава насам-натам. Когато тя се приближи още повече, той простена.
Сония спря и го погледна стреснато. Той отново имаше кошмари. Изпълниха я едновременно облекчение и притеснение.
Зачуди се дали да не го събуди, но в такива случаи изражението на лицето му винаги показваше, че Акарин не обича да го вижда в такива моменти на слабост.
„И на мен не ми харесва” – помисли си тя.
Той отново изстена. Сония потрепна, когато стонът отекна силно в долината. Звукът се понесе по хребетите и тя въобще не искаше и да си помисли кой може да го е чул.
Той отново издаде тих стон и този път тя се реши. Независимо дали му харесваше или не, тя трябваше да го събуди, преди да е привлякъл нечие нежелано внимание.
— Акарин – изхриптя Сония. Той замря и тя си помисли, че се събудил, но магьосникът отново се стегна.
— Не!
Разтревожена, Сония се приближи още повече. Очите му се въртяха бързо под клепачите. Лицето му се беше изкривило от болка. Тя протегна ръка към него с намерението да го разтърси.
Пръстите й се опариха в защитната му бариера. Тя видя как очите му се отварят и рязък удар я подхвърли във въздуха. После нещо я блъсна в гърба и тя се стовари върху камъните, а тялото й пламна в болка.
— Ох!
— Сония!
Тя усети как ръце я преобръщат по гръб. Акарин я гледаше.
— Ранена ли си?
Тя провери.
— Не. Само няколко натъртвания.
— Защо ме събуди?
Тя погледна ръцете му. Дори в мрака виждаше как треперят.