Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Един от застаналите зад Джабрил мъже вдигна ръка.
— Добре. Щом вдигнем котва, слизай долу да огледаш запасите. В бака имаме тухлена печка плюс алхимичен камък и казан. Като отминем стъклените рифове, искаме страхотно ядене, така че положи повечко старание! И отвори буре бира.
При тези думи мъжете заликуваха и Джийн наду свирката, за да ги укроти.
— Я по-тихо! — Локи посочи към потъналия в мрак остров от елдерглас, извисяващ се зад тях. — Марината на мечовете е от другата страна на този остров, а ние още не сме потеглили. Жером! Поеми кабестана и застани там за вдигане на котва! Вземи въже от Калдрис и ми помогни да се оправя с този.
Локи и Джабрил вдигнаха „обезвредения“ войник на крака. Локи завърза хлабав, ала много убедителен възел около ръцете му с връвта, донесена от Калдрис. След като потеглеха, мъжът можеше да се освободи сам за минути.
— Не ме убивайте, капитане! Моля ви! — смънка войникът.
— Никога не бих те убил — отвърна Локи. — Нужен си ми, за да отнесеш съобщение от мен на Архонта. Кажи му, че може да цунка гъза на Орин Равел, че съм си подал оставката от поста и че единственият флаг, под който ще лети хубавото му корабче оттук нататък, е червеният!
Локи и Джабрил прехвърлиха мъжа през борда и го спуснаха от десет стъпки височина на дъното на лодката. Той заскимтя от болка (без съмнение не се преструваше) и се претърколи, но инак изглеждаше невредим.
— Предай му го точно с тези думи! — провикна се Локи и Джабрил се засмя. — А сега, мастер Калдрис, потегляме в открито море!
— Много добре, капитан Равел. — Калдрис подбра четиримата мъже, застанали най-близо до него, и ги поведе надолу.
Под ръководството му те щяха да изтеглят плавно въжето на котвата към мястото й на третата палуба.
— Жером, моряците на кабестана за вдигане на котва!
Локи и Джабрил се присъединиха към останалите здрави членове на екипажа на кабестана, където и последните дебели дървени греди се плъзнаха в жлебовете си. Джийн наду свирката и мъжете натиснаха гредите заедно, рамо до рамо.
— Вдигай котва! Налягай! Налягай! Тласкайте силно, да я извадим чак тук, горе! — нареждаше Джийн с цяло гърло, задавайки ритъм на тласъците им. Мъжете напрягаха сили — мнозина от тях бяха по-слаби, отколкото биха си признали, но механизмът се завъртя и миризмата на мокро въже изпълни въздуха.
— Налягай! Налягай! Ако изтървете котвата, всичките ще се преебем!
Не след дълго те успяха да извадят котвата от водата и Джийн изпрати неколцина на носа дясно на борд, за да я прикрепят. Повечето отстъпиха от кабестана, като пъшкаха и се протягаха, и Локи се усмихна. Дори и старите му рани се чувстваха добре след това разкършване.
— А сега кой от вас е плавал на този кораб, когато е бил „Благополучно начинание“? Излезте отстрани.
Четиринайсет души, Джабрил включително, се отделиха от другите.
— А кои сред вас са работили на мачтата?
Седмина вдигнаха ръце. Засега бяха достатъчно.
— Има ли сред вас такива, които не познават кораба, но се чувстват добре там горе?
Четирима пристъпиха напред и Локи кимна.
— Добри момчета. Значи знаете къде ще ви пратя. — Той награби един от тях за рамото и го поведе към носа.
— Предна вахта. Кажете ми, ако нещо неблагоприятно изскочи пред нас. — Награби втори и му посочи главната мачта. — Вземи далекоглед от Калдрис — засега ти ще си на вахта на мачтата! Не ме гледай така — няма да се ебаваш с такелажа! Стой и не мърдай, и не заспивай.
— Мастер Калдрис! — ревна той, щом забеляза, че морският майстор се е върнал на палубата. — Югоизток към изток, през прохода от рифове, наречен Под стъклото!
— Ест, капитане, Под стъклото! Познавам го добре! — Калдрис, разбира се, бе измислил предварително курса им през стъклените рифове и внимателно бе обучил Локи какви заповеди да дава, докато се скрият от погледа на Тал Верар. — Югоизток към изток.
Джийн посочи единайсетте души, които се бяха кандидатирали доброволно да дежурят по реите на нока, където ги чакаха разгънатите платна, увиснали на лунната светлина като тънките пашкули на огромни насекоми. — Готови да спуснем марселите и брамселите! И правете точно каквото ви се каже!