Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Мисля, че знам накъде биеш — каза Арн. — Даваме короната на Сверкера вместо да воюваме с него. В същото време няма да му направим този забележителен подарък, без да получим нищо в замяна. Ще трябва със сигурност да се закълне, че именно Ерик ще го наследи.
— Горе-долу — поклати глава Биргер Бруса.
— Това е колкото хитро, толкова и рисковано — продума Арн. — Дори Сверкер Карлсон да не се сдобие със син, твърде вероятно е в Дания да се появи някой негов роднина, който да предяви претенции към короната. И тогава ще сме наистина притеснени.
— Поне ще сме спестили дълги години война.
— Без съмнение за нас, Фолкунгите, това ще е добре — съгласи се Арн. — Ще спечелим времето, необходимо ни да придобием силата, която ще ни осигури победата. Но едва ли ще имаш успех пред рода Ерик, ако им разкриеш това, което сподели с мен.
— Наистина — продължи Биргер Бруса, — в момента те са в трудно положение. Щом ярл Ерик престане да вика и да ни отправя обиди, за които скоро ще съжалява, той ще си даде сметка, че не може да се бори за короната без помощта на Фолкунгите. Без нас той е безсилен. Мисля, че баща му Кнут би го осъзнал по-лесно. Разбира се, много неща зависят от здравословното състояние на краля в близките години. Ако то се влоши, ще намеря начин да му обясня как можем да запазим мира и следователно — главата на Ерик и короната му. В случай, че болестта изсмуче силите му и че моментът за този разговор бъде добре подбран, Кнут ще се съгласи с мен.
— А след Ерик? — попита с лукава усмивка Арн. — На кого смяташ да повериш короната?
И той надигна халбата и я изпразни на един дъх.
— Аз няма да съм на този свят — избухна в смях Биргер Бруса. — Но ако получа добро място на небето (всъщност, след всички молитви за спасението на душата ми, за които съм платил в три различни манастира, би трябвало да имам запазено място на първия ред), с огромно удоволствие бих наблюдавал коронясването на първия Фолкунг.
— При това положение те съветвам да започнеш да се сватосваш със Свеаланд, вместо да сгодяваш членовете на семейството си за други Сверкери — изрече невъзмутимо Арн.
— Точно това възнамерявам да направя! — възкликна Биргер Бруса. — Тъкмо си дадох сметка, че брат ти Ескил, който е отлична партия, скоро ще има нужда от нова съпруга!
Арн въздъхна, усмихна се и вдигна халбата си към Биргер Бруса с престорена радост. Възхищаваше се на способността на чичо си да оказва влияние върху борбата за власт. Такива мъже бяха рядкост дори и в Светите земи.
Вече се питаше дали купените молитви наистина щяха да са достатъчни, за да осигурят на чичо му в отвъдното онова удобно място с изглед надолу, на което той се надяваше. Въздържа се да говори за това.
Първият за годината сняг падна рано и беше много обилен. Снегът и усилващият се студ повлияха странно на чужденците във Форшвик. Докато едни показваха нараснал хъс за работа, други не се отлепяха от камината в главната сграда. Не беше трудно да се разбере причината, тъй като усърдно трудещите се бяха работници в ковачницата или в стъкларската работилница, където беше толкова топло, че независимо от външната температура, човек имаше нужда само от леко наметало и налъми с покриваща глезените кожа. Другите задължения, като излизането с шейни за събиране на дърва за нуждите на строителството или почистването на двора и алеите от снега, бяха поверени на крепостните от Форшвик, по-привикнали към зимните дейности.
През втората снежна седмица Яков Вахтиян изненада Арн, като предложи наземната част от водопровода, захранващ помещенията на чужденците, да бъде покрита със сняг. Без да се церемони, Арн го предупреди, че това сякаш не е най-доброто решение, тъй като щеше да е жалко, ако водата замръзне. Именно това Яков се стремеше да избегне. От един роднина, живеещ високо в арменските планини, той знаеше, че въздухът е по-студен от снега. Учтиво отстояваше позицията си, без да се съгласява да отстъпи, и затова Арн реши да изпробва един от водопроводите, като остави арменеца да избере точно кой. Яков искаше да започне, разбира се, ако Арн не се противопоставеше, с главната сграда на сарацините, тъй като повечето от тях не бяха виждали сняг досега. Заледяването би било истинско зло за тях, тъй като би ги принудило да излизат нощем по нужда навън, а освен това сигурно щяха да откажат да се мият сутрин и вечер.
Убеден, че това ще завърши зле, Арн въпреки всичко удовлетвори желанието му. Водопроводът на главната сграда, минаващ на повърхността, беше покрит.