Половин война

— Хм, изпрати му птица, майко Ауд. Кажи му, че Синия Дженър с радост приема да носи ключа му.

— Боя се, че женитбата е последното, което го вълнува — каза майка Ауд и скръсти ръце на гърдите си. — Дядо Ярви се страхува, че той вече планира набези през границата с Гетланд.

Дженър поклати горчиво глава:

— Как е възможно ванстерландци да са отново зажаднели за кръв? Не ги ли е страх от елфическите оръжия?

— Оказва се, че също като лъка, за който имаш само толкова или толкова стрели, — каза майка Ауд — елфическите реликви могат да изпращат Смърт само определен брой пъти. И с вещицата Скифър обратно на юг, Строком отново е забранена земя.

Синия Дженър зарови лице в мазолестите си длани:

— Явно светът не се е променил толкова, колкото си мислехме.

— В пепелта на всяка война вече е пуснало коренче семето на следващата — промърмори Скара и усети добре познатото къркорене в стомаха си. — Изпрати птица на майка Скаер с поздравления за новия крал, а на кралица Лейтлин — със симпатиите и съчувствието на народа на Тровенланд.

— Ами после? — попита майка Ауд.

— После ще си отваряме очите, ще говорим спокойно, ще се усмихваме миловидно, ще съберем приятели и съюзници, ще се молим за спокойствие на баща Мир, но ще държим мечовете подръка за всеки случай.

— Подходящи за всяка ситуация заповеди.

— Ще е добра идея да издигнем отново стените на Бейлова крепост — каза Дженър. — По-високи и здрави отпреди.

— Кралице моя! — едно момче се зададе тичешком откъм пристанището. — Пристигнаха три кораба! На платната им е белият кон на Калийв.

— Пратеници на принц Варослаф — каза Синия Дженър. — Ще слезеш ли да ги посрещнеш на доковете?

Скара се замисли как щеше да се изтълкува това.

— Нека не изглеждаме прекалено ентусиазирани. Да поставят стол тук, под фронтона. Редно е те да дойдат при мен.

— Никога да не забравяме благоприличието — усмихна се майка Ауд.

— Нека не го забравяме. Но когато се наложи, да се престорим, че не съществува.

— Съвсем скоро ще ти направя по-добър, кралице моя. — Кол потупа облегалката на грубо скования, стол, на който сигурно беше седял един от дърводелците, когато носеха храната. — Но засега този ще трябва да свърши работа. — И той изтръска с опакото на ръката си малко прах от седалището.

Беше най-обикновен стол, паянтов, от най-простото, почерняло тук-там от огън дърво.

— Не тронът прави кралицата, а кралицата прави трона — каза майка Ауд.

— Ще да е бил тук в нощта на пожарите — каза Синия Дженър. — И е оцелял.

— Да. — Скара се усмихна и погали единия подлакътник. — Също като Тровенланд. Също като мен.

Скара седна с лице към морето. Майка Ауд застана от лявата ѝ страна, а Синия Дженър от дясната. Тя изправи гръб, изпъна рамене и вдигна гордо брадичка. Точно както я беше учила майка Кайър. Странно как в някога така неестествената поза, се чувстваше така удобно.

— Предупреди пратениците, че тронната ми зала е малко ветровита — каза Скара. — Но иначе кралицата на Тровенланд е готова да ги приеме.