Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Не? — Дядо Ярви се обърна и усмивката му повехна. — Дойдох да ти кажа какво ще стане оттук насетне, не да искам мнението ти, или може би съм те надценил…
— Не — повтори Скара. Думите са оръжия. Нейните оръжия. — Баща ми умря за Тровенланд. Дядо ми умря за Тровенланд. Аз се отказах от всичко в името на Тровенланд. Докато съм жива, няма да допусна страната ми да бъде разкъсана като труп от глутница вълци.
Първият пастор пристъпи към нея и изпитото му лице се сгърчи от ярост:
— Не си и помисляй да ми се опълчваш, ти, кльощава вейка със слаб стомах! — кресна в лицето ѝ той и забоде пръст в гърдите си. — Нямаш представа аз какво съм пожертвал, аз какво съм изстрадал! Не знаеш в какъв огън съм кован! Нямаш нито златото, нито хората, нито мечовете…
— Само половината война се води с мечове. — „Усмивката не струва нищо“, казваше майка Кайър и Скара го дари с най-лъчезарната усмивка, на която бе способна, докато измъкваше незабелязано листчето хартия от ръкава си. Сгъна го на две, стисна го с два пръста и му го подаде. — Имам подарък за теб, дядо Ярви — каза тя. — От Яркия Йълинг.
Може и да нямаше по-лукав и мъдър мъж в земите около Разбито море от него, но Скара знаеше как да чете по лицата и потрепването на скулата му не ѝ убягна. В този момент знаеше със сигурност, че онова, което прошепна в ухото ѝ Яркия Йълинг, е било истина.
— Че съм кльощава вейка, така е, признавам си — продължи тя, когато Ярви сграбчи листчето хартия от ръката ѝ. — Казвали са ми също, че крия страховете си в стомаха. Но през последните няколко месеца и аз минах през огъня. Разпознаваш ли почерка?
Той вдигна очи и стисна зъби.
— Предположих, че ще го разпознаеш. Явно майка Кайър е проявила голяма далновидност — като ме научи да чета.
Лицето му отново потрепна.
— Много неблагоприлично от нейна страна да допусне тайната на писмото да излезе извън Събора.
— О, майка Кайър беше способна на всякакви неблагоприличия, когато става дума за бъдещето на Тровенланд. — Сега тя сниши глас и придаде коравина на гласа си. Сега беше моментът за демонстрация на сила. — Аз също.
Дядо Ярви смачка листчето в треперещ юмрук и това накара усмивката на Скара да се разтегли още повече.
— Няма проблем, задръж това — каза тя. — Йълинг ми даде цяла кесия с подобни послания. Имам пълно доверие в седем души, пръснати в различни краища на Тровенланд. Никога няма да разбереш кои са. Никога няма да откриеш къде са. Но ако стане така, че ми се случи някоя злополука, ако се спъна в тъмното, да кажем, и падна през прага на Последната врата, посланията ще бъдат разпратени навред. Ще се разчуе за тях по всички брегове на Разбито море. И всички ще научат, че… — тя се наведе и прошепна, — предателят в редиците ни е бил отец Ярви.
— Никой няма да повярва — отвърна той, но лицето му видимо пребледня.
— Вестта ще стигне до ушите на мастър Хъннан и воините от Гетланд. Ще научат, че ти си предал любимия им крал Удил.
— Не ме е страх от Хъннан — каза той, но ръката му потрепери върху елфическия жезъл.
— Вестта ще стигне до ушите на Златната кралица на Гетланд. Ще научи, че собственият ѝ син е предал града ѝ в ръцете на врага.
— Майка ми никога няма да се обърне срещу мен — отвърна той, но Скара забеляза сълзи в очите му.
— Вестта ще стигне до ушите на Трън Бату, чийто съпруг, Бранд, беше убит в нападението на Торлби, което бе възможно само благодарение на теб. — Гласът на Скара беше студен като лед и безмилостен и неуморен като прилива. — Но тя може би не е чак толкова непреклонна, колкото изглежда и ще е готова да ти прости. Не знам, ти я познаваш по-добре.
И точно както огъвана бавно пръчка се пречупва изведнъж, дядо Ярви изхълца и сякаш всичката сила от краката му го напусна. Той залитна назад, спъна се в каменната пейка, изпусна жезъла си и се тръшна на камъка. Остана да седи така, облещил пълни със сълзи очи, вторачен в Скара. Или може би се взираше през нея, в нещо, което само той виждаше зад гърба ѝ.
— Мислех… че ще успея да заблудя Йълинг — прошепна той. — Мислех, че ще се хване на няколко подхвърлени като примамка малки истини и ще клъвне голямата лъжа, когато му дойде времето. Но накрая той хвана мен в мрежата си с този ход при проливите. — От едно от очите му се откъсна сълза и се търкулна по хлътналата му буза.
— Съюзът ни беше пред разпад. Решимостта на крал Удил отслабваше. Майка ми виждаше повече печалби и ползи в мира. Не можех да се доверя на Горм и Скаер. — Той сви сакатата си ръка в юмрук. — Но съм дал клетва. Слънчева и лунна клетва. Да отмъстя на убийците на баща ми. Не можех да си позволя да има мир. — Той замига глуповато и сълзите рукнаха по лицето му. Може би за пръв път в този момент Скара осъзна колко млад беше той. Само няколко години по-възрастен от нея.