Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Сглобката изглежда добре! — Кол плесна доволно дървените греди. — Новите ти нитове държат добре, Рин!
— О, ще ти занитя аз проклетите крака за земята, само ми ела тук!
— Как да издялам върховете на гредите е въпросът сега? — провикна се отгоре Кол, галейки нежно гладкото, бледо дърво. — Какво предпочиташ, кралице моя. Драконови глави?
— Черни кучета! — провикна се Скара и постави ръка на рамото на Синия Дженър. — Като това на носа на кораба, който ме измъкна от тук, преведе ме невредима през множество бури и накрая ме върна обратно у дома!
Синия Дженър постави длан върху нейната и я потупа нежно. Междувременно, група молитвоплетци бяха застанали до основите на конструкцията и припяваха монотонно. Молеха Тя-която-дяла-дървото, Той-който-дава-подслон и Тя-която-зида-високо-камъка да закрилят новата тронна зала и тя никога да не падне.
Кол хвана едно от въжетата и започна да се спуска надолу:
— Така да бъде, черни кучета!
— Защо не се омъжих за проклет фермер? — промърмори Рин и зарови пръсти в косата си.
Кол скочи от въжето и тръгна към нея:
— Защото не намери такъв, който да те иска, може би?
— Колко такива ще са необходими? — попита майка Ауд и изгледа подозрително високата конструкция.
— Петнайсет арки за външните стени — отвърна Кол и започна да чертае във въздуха с отсечени движения на чевръстите си пръсти. Само боговете знаеха как успяваше, но в главата му постройката беше вече завършена. С високи греди на покрива, просторна зала под него и Скара неволно се усмихна. Представяше си вече топлината от огнището, сумрака в тронната зала, гласовете на странстващите певци, напомадените с масло коси на жените и излъсканите до блясък катарами на наметалата на мъжете. Точно както ги помнеше от тронната зала на дядо ѝ.
Майка Ауд подсвирна тихо:
— Чака ни доста работа.
— Нужни са били двайсет и осем години за построяването на Гората.
— Тази ще я завърша малко по-бързо, кралице моя. — Кол въздъхна и парата от дъха му се заизвива около доволното му от свършената работа лице. — Нищо, което си заслужава построяването, не се строи бързо.
— Майка Война поразява като гръм — каза майка Ауд. — Работата на баща Мир е като никнеща фиданка. И иска също толкова много грижи.
— Йейлтофт е по-скоро гъби след дъжд — намеси се Синия Дженър и извърна поглед към града. — Събудиш се на сутринта след дъжда и той взел, че се разраснал.
Беше самата истина. Градът никнеше от пепелищата с неочаквана бързина. Все повече и все по-изящни фасади на къщи никнеха по протежение на широките, начертани от майка Ауд прави улици. Хорът от шума на триони, чукове и викове на зидари и дърводелци се чуваше от сутрин до мрак.
Всеки ден пристигаха повече хора. Някои бяха живели в Йейлтофт и сега се връщаха отново, но имаше и много гетландци, ютмарки, инглингци и нискоземци. Идваха и хора от всички краища на Разбито море, изгубили предишния си живот във войната, но чули, че кралица Скара плаща добри надници срещу усърден труд.
— Част от това, което Яркия Йълинг изгори, никога няма да бъде построено отново — промърмори майка Ауд.
— Затова ще го запазим в спомените си и ще продължим да гледаме с надежда към бъдещето. Всяка загуба е тежка. — Скара извърна глава към новата постройка. — Но ти дава шанса да направиш нещо още по-добре от преди.
Кол продължаваше да рисува плановете си във въздуха, а Рин го гледаше подозрително, скръстила ръце на гърдите си и повдигнала вежда.
— Надявам се преди да е дошла зимата да съм вдигнал и закопчал пет такива — нареждаше Кол. — Другите ще трябва да почакат до пролетта. Ще трябва, естествено, да ида на хълмовете да подбера дървета. — Той се почеса по тила и се присламчи към жена си. — Може би жена ми ще дойде с мен да ме топли, когато паднат снеговете?
— Снегът е три пъти колкото човешки бой по тия хълмове! Няма да можем да слезем до пролетта оттам.
— Именно. — Той пъхна показалец в златната елфическа гривна на ръката ѝ и бавно я дръпна надолу.
— Ти си луд.
— Просто се опитвам да бъда най-доброто, на което съм способен. — Той вдигна веригата с ключовете от гърдите ѝ и пъхна глава в нея. — Просто стоя в светлината.
Сграбчи я в прегръдките си и тя се засмя. Вдигна я от земята и я завъртя в кръг и в следващия момент се целуваха. Не ги беше грижа кой ги гледа, целуваха се настървено, той, заровил пръсти в косата ѝ, тя, стиснала брадичката му. Дори и човек да не гледаше натам, нямаше как да не ги чуе. Няколко от чакащите да им дадат задачи дърводелци изгубиха търпение, захвърлиха инструменти и тръгнаха нанякъде, клатейки глави.