Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Благословена си с много приятели за жена с твоя характер. — Рейт се загледа в златистите отблясъци по водата. — Ще се качиш на кораба си и ще оставиш тъгата си на доковете на Скекенхаус, а? Желая ти късмет.
— Не вярвам в късмета. — Трън подсмръкна и се изплю във водата. Но не тръгна да си върви. — Научих нещо онзи ден.
— Че носът ми не е по-здрав от тези на останалите?
— Че съм човек, който трябва от време на време да чува „не“. — Тя извъртя очи към него. — Което пък означава, че ми е нужен някой, на който му стиска да ми каже „не“. Няма много такива наоколо.
Рейт повдигна вежди:
— Със сигурност са по-малко от преди.
— Едно проклето копеленце би ми било от полза, пък и имам свободно задно гребло. — Трън се изправи и му подаде ръка. — Идваш ли?
Рейт не вярваше на ушите си.
— Искаш да се присъединя към екипажа на някой, който ме мрази, който само преди няколко дни едва не ме уби, да се кача на кораб и да плавам до другия край на света, далеч от всичко, което познавам, срещу обещание за тежка работа и лошо време?
— Ъхъ, именно. — Тя се ухили до уши. — Защо, по-добри предложения ли имаш?
Рейт разтвори юмрук и се загледа в празното шишенце в дланта му. После обърна ръка и го пусна във водата.
— Всъщност, не.
Пое ръката на Трън и я остави да го вдигне на крака.
Издигане
— Там, точно там! — извика Кол и протегна ръка да спре коларя, който от своя страна дръпна юздите и спря половин дузината волове. Веригата изскърца и потрепери. Чу се престъргване, после глух пукот и основите на огромния фронтон потънаха в издяланите от камък кухини.
— Побийте коловете — извика Рин и групата дърводелци, доскоро воини, а преди това фермери, се зае с побиване на колове и опъване на паяжина от въжета, които щяха да държат изправена високата покривна конструкция.
Скара вдигна глава нагоре и огледа високия фронтон, точно над стъпалата от разноцветен мрамор, където някога майка Кайър посрещаше посетителите на Йейлтофт. Точно тук беше стоял този, издигнат от дядо ѝ. Същият, който гледа да пада в пламъци в нощта, в която дойде Яркия Йълинг. Възможно ли бе оттогава да бяха минали едва няколко месеца? Струваха ѝ се години, поне сто. И сякаш не тя, а друго момиче гледа как се срива Гората, в друг свят, за който Скара беше чувала просто да се разказват истории.
Синия Дженър я дари с една оредяла откъм зъби усмивка и погледна нагоре.
— Точно където беше старата тронна зала.
— Но по-висока, по-просторна и по-изящна. — Двете подпорни колони и двете покривни ферми бяха от идеално прави борови стволове, докарани по реката от високите хълмове на Тровенланд, където дърветата растяха най-високи и здрави. Кората им беше свалена и бледото дърво отдолу бе гладко като стъкло. — Красива изработка. — Скара постави облечена в ръкавица длан на рамото на Рин. — Кълна се, нямаше да намеря по-добър ковач и по-добър дърводелец и на другия край на Разбито море.
Рин извърна глава и се усмихна през рамо:
— Всеизвестна истина, кралице моя. Извади късмет, че ни омръзна да правим мечове.
— Талантлива, че и скромна? — промърмори под носа майка Ауд.
— Дръжте така! — викна на коларите Кол, хвана дебелата верига, тръгваща от хомотите към върха на конструкцията, и се мушна под нея.
Рин хукна към него:
— Къде си мислиш, че отиваш, глупако?
— Горе! — Кол преметна крак през веригата, другия връз него и започна да се катери чевръсто като катерица. Само миг по-късно беше високо горе, почти до върха на конструкцията.
Рин се хвана с две ръце за главата и двата ключа издрънчаха на гърдите ѝ.
— Слизай веднага оттам преди да си се пребил!
— Това е отлична верига! — викна Кол без да спира. — Трябва да се гордееш със себе си!
— Богове! — изкрещя нагоре Рин и почти подскочи от земята, докато размахваше заканително юмрук към него. После се обърна и погледна умолително Скара. — Не може ли да му заповядаш да слезе, кралице моя?
— Бих могла. — Скара гледаше към Кол, който тъкмо беше стигнал средата на конструкцията, където се събираха двете покривни ферми. Спомни си думите на майка Кайър, чути точно тук, на същото място, на което стоеше в момента. — Но тайната на авторитета е в това да даваш само заповеди, които знаеш, че ще бъдат изпълнени.