Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Въпреки че листата бяха започнали да капят и времето застудяваше, Скара обичаше да седи на оцвъканата с лишеи каменна пейка. Мястото ѝ напомняше за градината зад Гората, където майка Кайър я учеше имената на билките. Само дето тук нямаше билки. И майка Кайър беше мъртва.
— Атмосферата в Скекенхаус е…
— Отровна — довърши вместо нея майка Ауд.
Както винаги, пасторът избра най-подходящата дума. Хората в града бяха затънали до шии във вражди и недоверие един към друг. Каквото бе останало от съюза им, се беше хванало за гушите. Воините на дядо Ярви бяха навсякъде, с белите гълъби на баща Мир по наметалата, но с инструментите на майка Война в ръце.
— Крайно време е да се върнем в Тровенланд — каза Скара. — Чака ни толкова много работа там.
— Корабите са почти готови за път, кралице моя — каза Синя Дженър. — Щях да предложа гребло на Рейт…
Скара вдигна рязко очи от земята:
— Той ли поиска това от теб?
— Не е от хората, които ще поискат направо. Чух, че не му е потръгнало в екипажа на Трън Бату, пък и не е като да има да носи меча на Горм…
— Рейт направи своя избор — отсече Скара, но гласът ѝ я предаде и потрепери. — Не може да дойде с нас.
Дженър примига неразбиращо:
— Но… той се би за теб в протоците. Спаси ми живота в Бейлова крепост. Казах му, че за него винаги ще има място…
— Не е трябвало да го правиш. Не съм длъжна да спазвам дадени от теб обещания.
Заболя я като видя какъв ефект имаха върху него думите ѝ.
— Разбира се, кралице моя — смотолеви той, влезе в къщата и остави Скара насаме с пастора ѝ.
Студеният вятър подгони сухите листа по каменната настилка на двора. Някъде в сухия бръшлян изчурулика птичка. Майка Ауд се покашля.
— Кралице моя, длъжна съм да попитам. Месечната ти кръв идва ли редовно?
Сърцето на Скара щеше да изскочи. Лицето ѝ пламна и тя заби поглед в краката си.
— Кралице моя?
— Не.
— И… права ли ще съм, ако кажа, че… това има нещо общо с причината да откажеш място на кораба си на бившия оръженосец на крал Горм? — Синия Дженър не беше трудно да заблуди, но явно на майка Ауд нищо не ѝ убягваше. Това е проблемът с проницателния съветник, надушва лъжите ти с лекотата, с която надушва тези на врага.
— Името му е Рейт — смотолеви Скара. — Може поне да го наричаш по име.
— Благословена си от Той-който-посява-семето — каза тихо майка Ауд.
— Проклета, искаш да кажеш — натърти Скара, въпреки че знаеше, че вината за това беше изцяло нейна. — Когато не знаеш дали ще преживееш нощта, не се замисляш много за утрешния ден.
— Човек не може да прави винаги най-мъдрия избор, кралице моя. Какво смяташ да правиш оттук насетне?
Скара увеси глава и я сграбчи в ръце.
— Боговете да са ми на помощ. Нямам никаква представа.
Майка Ауд клекна пред нея:
— Може да износиш детето. Можем дори да го запазим в тайна. Но има рискове. Както за теб, така и за трона ти.
— Или? — Скара вдигна глава и я погледна в очите.
— Можем да накараме кръвта ти да дойде отново. Има начини.
Скара усети устата ѝ да пресъхва:
— Има ли рискове в това?
— Известни. — Майка Ауд отвърна спокойно на погледа ѝ. — По-малки, по моя преценка.
Скара постави ръка на стомаха си. Не беше по-различен от всеки друг ден. Все така се бунтуваше. Нито следа, че в него расте живот. Мисълта, че може да се отърве от него ѝ донесе единствено облекчение. Може би примесено с известна доза вина и отвращение от себе си за това, че изпита единствено облекчение.
Но в последно време ставаше все по-умела в трупането на съжаления.
— Искам да го махнеш — прошепна тя.
Майка Ауд взе внимателно ръцете ѝ в шепите си:
— Когато се върнем в Тровенланд, ще приготвя всичко. Не мисли повече за това. Имаш достатъчно грижи на главата си. Нека аз се погрижа за тази.
Скара преглътна сълзите. Понасяше заплахи, гняв, беше се изправяла лице в лице със Смърт без да пророни сълза, а сега, малко добрина и беше готова да се разплаче.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— Трогателна сцена!
Майка Ауд се изправи бързо и когато се обърна, стоеше лице в лице с току-що влезлия в малкия двор дядо Ярви.
Все още носеше обикновените си дрехи. И същия стар, препасан на кръста му меч. Все още носеше жезъла на Гетланд, само дето сега, след като уби с него Яркия Йълинг, той изпращаше друго послание. Но имаше и промяна. Беше провесил на гърдите си огърлицата от шумолящи, ситно изписани листчета пергамент, които някога носеше баба Вексен, но вече беше добавил свои към тях. Лицето му също беше някак променено. Имаше горчивина в усмивката му и жаден блясък в очите, които Скара не беше забелязала досега. Вероятно беше наложил това сурово изражение като маска на лицето си, след като се беше нанесъл в Кулата на Събора. Или пък просто се бе отказал от миловидната, зад която се беше крил досега.