Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Прекалено често ставаше така, че когато човек е изправен пред голямо зло и когато най-после успее да го победи, вместо да изгради нещо ново на мястото му и започне на чисто, просто заемаше мястото му и продължаваше постарому.
— Дори моето каменно сърце се сгрява при такава демонстрация на близост между управник и пастора ѝ. — И Ярви се усмихна, но в усмивката му нямаше никаква топлота. — Ти си жена, която вдъхновява хората към лоялност, кралице Скара.
— Няма магия в това. — Скара се изправи бавно и приглади внимателно предницата на роклята си. Направи същото и с лицето си, не искаше да издаде мислите ѝ, точно както я беше учила майка Кайър. Нещо ѝ подсказваше, че сега ще се нуждае от всеки урок на майка Кайър, че и повече. — Просто се отнасям с хората така, като искам те да се отнасят с мен. Владетелят не може да е само безмилостен, дядо Ярви. Владетелят трябва да проявява щедрост, също милост и състрадание.
Първият пастор се усмихна така сякаш беше изправен пред наивно дете:
— Очарователно, кралице моя. Разбирам, че се готвиш да се върнеш в Тровенланд. Трябва да поговоря с теб преди да го направиш.
— Просто да ни пожелаеш хубаво време за плаване, дядо Ярви? — Майка Ауд скръсти ръце на гърдите си и се обърна към него. — Или по държавни въпроси?
— По въпроси, които смятам да обсъждам насаме с кралицата — отвърна той. — Можеш да си вървиш.
Тя извърна очи и погледна въпросително Скара, но тя ѝ кимна одобрително. Някои опасности просто трябва да посрещнеш сам.
— Аз ще съм вътре — каза майка Ауд, пристъпвайки прага на малката врата към къщата. — Ако имаш нужда от мен, за каквото и да било.
— Няма да се наложи! — Бледосивите очи на Първия пастор спряха върху тези на Скара и погледът им беше леден като сняг. Гледаше я като човек, убеден в победата си преди още да е седнал зад игралната дъска. — Как отрови Гром-гил-Горм?
Скара повдигна озадачено вежди:
— Защо ми е да го правя? Устройваше ме много повече от тази страна на Последната врата. Този, който печели най-много от смъртта му, си ти.
— Не всичко случващо се е плод на машинациите ми. Иначе да, признавам, че заровете се наредиха добре за мен.
— Човек с късмет е по-опасен от този с остър ум, не си ли съгласен, дядо Ярви?
— Трепери тогава, защото стоиш пред някой, който е и двете! — Той се усмихна отново, но нещо в тази гладна усмивка накара Скара да настръхне. — Много неща се промениха от последното ни пазарене при погребалните могили пред Бейлова крепост. Сега всичко е доста… по-просто. Вече няма нужда да обсъждаме съюз, компромиси, гласове.
„Ще покориш страховете си само ако се изправиш лице в лице с тях“, казваше дядо ѝ. „Побегнеш ли от тях, те ще покорят теб.“ Скара изпъна гордо гръб и вдигна глава. Точно както направи той, преди да посрещне Смърт.
— Удил и Горм минаха през Последната врата — каза тя. — Сега има само един глас и той е…
— Мой! — кресна в лицето ѝ дядо Ярви и облещи очи. — Не мога да ти опиша какво облекчение изпитвам от това, че говоря с човек, който вижда как точно стоят нещата, за това няма да те обиждам и ще карам направо. Ти ще се омъжиш за крал Друин.
Скара беше готова за много неща, но това я свари неподготвена и тя ахна от изненада.
— Крал Друин е тригодишен.
— Чудесно, значи ще го намериш за доста по-непретенциозен и взискателен съпруг от Трошача на мечове. Светът се промени, кралице моя. И сега Тровенланд не… — Ярви вдигна сакатата си ръка и я завъртя пред лицето си, търсейки подходящата дума. — Не е от съществено значение. — Незнайно как, той щракна с това подобие на пръст израстък. — Тровенланд ще стане част от Гетланд, но мисля, че ще е по-разумно майка ми да носи ключа от хазната ѝ.
— Ами аз? — Скара положи огромно усилие да говори спокойно и не издаде как препускаше сърцето ѝ.
— Ти, кралице моя, изглеждаш прекрасно, каквото и да носиш. — Дядо Ярви се обърна да си върви.
— Не. — Скара не можа да повярва колко спокойно прозвуча. Изведнъж я обзе странно спокойствие. Сигурно точно това е изпитвал Бейл Строителя преди битка. Вярно, тя не беше боец, но това тук беше нейното бойно поле и тя беше готова за битка.