Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— И казах на Яркия Йълинг да нападне Торлби — прошепна той. — Да предизвика истинско възмущение у хората. Да няма повече връщане назад. Казах му къде и как да нападне. Не исках Бранд да умре. Боговете са ми свидетели, не исках, но… — Той преглътна, задави се и провеси глава на гърдите си, сякаш всичкият товар от направеното от него се струпа едва в този миг на раменете му. — Стотици взети решения и всяко от тях в името на всеобщото благо и по-малкото зло. Хиляда направени крачки и всяка нетърпяща отлагане. — Той сведе поглед към лежащия на земята елфически жезъл и лицето му се сгърчи от погнуса. — Как стана така, че ме доведоха дотук?
В този момент Скара вече не изпитваше омраза към него. Само съжаление. Тя самата беше затънала до шия в съжаления и знаеше добре, че никой не можеше да го накаже повече, отколкото той самият. Тя не можеше да го накаже. Нуждаеше се от него, прекалено много.
Клекна пред него и веригата ѝ издрънча тихо, когато протегна ръце и взе в шепи обляното му в сълзи лице. Сега бе моментът да покаже състрадание. Щедрост. Милост.
— Чуй ме сега. — Тя разтърси главата му и очите му се извърнаха към нея. — Нищо не е изгубено. Нищо не е непоправимо. Аз те разбирам. Аз знам колко тежи властта и не те съдя. Но трябва да се държим един за друг, ако искаме да минем през това.
— Един за друг, или като роб, окован във веригата в ръката на господарката му? — промърмори той.
— Като съюзници, обединени от обща цел. — Тя изтри с палец сълзите от бузите му. Сега бе моментът да покаже остър ум и хитрост. Да сключи сделка, за която щеше да ѝ завиди дори Златната кралица. — Аз ще съм кралица на Тровенланд, не просто на думи, в действителност. Няма да коленича пред никого и ще се радвам на пълната подкрепа на Събора. Сама ще взимам решенията, от които зависи съдбата на народа ми. Когато преценя аз, тогава ще се омъжа и ще избера сама съпруга си. Протоците принадлежат толкова на Ютмарк, колкото и на Тровенланд. Половината от таксите, които събира майка ти, ще влизат в моята хазна.
— Тя никога няма да позволи…
Скара разтърси отново лицето му, този път по-здраво.
— Една дума разрязва цяло, дебело въже, оплетено от „никога няма“, знаеш това. Тровенланд понесе най-тежкото от войната. Имам нужда от златото, за да изградя отново изгореното от Яркия Йълинг. Имам нужда от сребро, за да плащам на воините си и намеря собствени съюзници. Само така ти ще продължиш да бъдеш дядо Ярви, Първият пастор на Събора и тайната ти ще е толкова на сигурно място в ръцете ми, колкото и ако беше само в твоите. — Тя вдигна жезъла му от земята и му го подаде. — Ти си пастор, но досега стоеше на страната на майка Война. Проляхме достатъчно кръв. Сега е време някой да се застъпи за баща Мир.
Пръстите му се увиха около елфическия метал и устните му се извиха в горчива усмивка:
— И двамата с теб ще тръгнем ръка за ръка към славното ти бъдеще? Ще пазим деликатния баланс на силите по земите около Разбито море?
— Ако предпочиташ, можем да се унищожим взаимно, но защо да го правим? Ако баба Вексен ме научи на нещо, това е, че ти си лош избор за враг. Аз бих предпочела да си мой приятел. — Скара се изправи и го погледна отвисоко. — Ще имаш нужда поне от един. Аз също.
В бледосивите очи на Първия пастор не бяха останали сълзи.
— Изглежда нямам много избор, а?
— Не мога да ти опиша каква радост изпитвам от това, че говоря с човек, който наистина разбира как стават нещата. — Скара изтърси няколко полепнали по роклята ѝ сухи листа. Замисли се колко много щеше да се гордее с нея в този момент дядо ѝ. — Има само един глас, дядо Ярви. И той е мой.
Нова надежда
Рейт чу смях. Звънкият, необуздан смях на Скара и не успя да сдържи усмивката си. Надникна през капчуците от стрехата над вратата и я видя да се задава. Беше вдигнала качулката на наметалото си, майка Ауд вървеше до нея, следваха я неколцина прислужници и телохранители — подобаваща на една кралица свита. Изчака да се изравни с вратата и излезе навън, приглаждайки мократа си от дъжда коса.
— Кралице моя. — Надяваше се да прозвучи непринудено, но гласът му излезе под формата на жално скимтене.
Тя извърна рязко глава и Рейт изпита същото главозамайващо стъписване като в онзи първи ден на доковете на Торлби, само че по-силно оттогава, а миг по-късно главозамайването се смени с огорчение. Тя не се усмихна, все едно не го позна. На лицето ѝ нямаше изписана вина, просто направи болезнена гримаса. Сякаш видът му ѝ напомняше за нещо, което нямаш търпение да остави зад гърба си и забрави напълно.