Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
През това време Сартак обикаляше лагерните огньове, утешавайки онези, чиито руки не бяха оцелели. И руките, чиито ездачи бяха загинали. Вече бяха напълнили цял фургон с копията им сулд - в готовност да ги откарат у дома, където да ги забият по голите склонове на Арундин.
Когато Салки се спусна достатъчно към земята, че да свали няколко Валги от конете им и да ги разкъса с нокти, Несрин стреля по командира.
Не видя дали го улучи.
Защото вой на рог прониза глъчката.
Рукините нададоха викове, загледани на изток. Към морето. Където дарганската кавалерия и взвод пехотинци препускаха в атака към незащитения източен фланг на моратската армия. Хасар, възседнала коня си муники, предвождаше хаганската войска.
***
Две армии се сблъскаха на полето пред древния град, едната тъмна, другата - златиста.
Жестокото, кърваво сражение продължи тягостни часове в сивкавия ден.
Но войската на Морат не отстъпваше. Въпреки че Несрин и рукините, командвани от Сартак и Хасар, обединиха сили с новите отряди, Валгите продължаваха да се бият.
Ордите на Морат още разделяха хаганската армия от обсадения град като мрачен океан.
И щом се спусна нощ, прекалено непрогледна дори за Валгите, войската на хагана се оттегли, за да се подготви за сражението призори.
Несрин отлетя към опазената крепостна стена, за да вземе Ирен и Каол, окървавени и капнали от умора - и те трябваше да присъстват на военното съвещание между децата на хагана. Навсякъде из лагера отекваха стоновете и агонизиращите крясъци на войниците, а лечителките, командвани от Хафиза, им се притечаха на помощ, преди да настъпи новото сражение.
Но като стигнаха шатрата на принцеса Хасар, като се събраха около картата на Аниел, смогнаха да обсъдят положението в рамките едва на броени минути, преди да ги прекъснат.
Човекът, когото Каол най-малко очакваше да зърне, се появи на входа на шатрата.
46
Перант изникна на хоризонта - град от тъмен камък, сгушен между кобалтовосиньо езеро и малка планинска верига, носеща името му.
Замъкът беше построен по протежението на гигантска планина, в чието подножие се намираше градът, а тънките му кули се извисяваха толкова, че можеха да си съперничат с тези в Оринт. Масивната стена около града, срутена от армията на Адарлан, си стоеше невъзстановена и сградите до нея вече преливаха към полетата отвъд замръзналата река Ланис, течаща между езерото и далечното море.
Именно тази равнина Едион възнамеряваше да използват за бойно поле.
Ледът издържа, докато прекосяваха реката и подреждаха наново намалелите си редици.
Лордовете от рода на Белия трън и воините им бяха изцедили магията си почти докрай. Но бяха съумели да отблъснат Морат на ден път зад тях с помощта на щитовете си.
Ден, който армията използва за почивка, за сечене на дървета и цепене на дъски от изоставените обори и чифлици наоколо, за да разгаря огньовете си. Едион изпрати Нокс Оуен в Перант, родния град на крадеца, за да разпита по улиците дали има мъже и жени, готови да попълнят поразредената им войска.
Нямаше много. Нокс се върна с няколкостотин още по-неопитни воини. И нито един с магически способности.
Но поне имаха оръжия, макар че повечето бяха стари и ръждясали. Стрелите им обаче бяха нови. Върнън Локан се беше погрижил народът му да бъде невъоръжен, за да не въстане, научеше ли, че истинската наследница на Перант живееше в плен в най-високата кула на замъка.
Ала явно търпението на хората все пак се бе изчерпало.
И поне разполагаха с предостатъчно одеяла и храна. На всеки час прииждаха фургони с провизии и лечители - без магическа дарба, които да се заемат с ранените. Войниците с твърде тежки контузии, за да останат в боя, се връщаха с фургоните в града, понякога струпани един върху друг.
Топлото одеяло и горещата храна обаче нямаше да увеличат числеността им. Нито да отблъснат Морат.
Ето защо Едион се зае да планира следващия си ход заедно с командирите от Гибелния легион. Трябваше да използват всичките си ресурси. Всеки сантиметър терен, всяко оръжие, всеки войник.
Никъде не виждаше Лизандра. Елин също не се появяваше.
Кралицата ги бе изоставила, шепнеха войниците.
Едион потушаваше подобни слухове. Озъбваше се, че кралицата изпълняваше своя собствена спасителна мисия, а ако искаше Ераван да знае за нея, щеше да им я сподели, щом толкова им се клюкарстваше.
И донякъде смогваше да потисне негодуванието.