![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
Амсел беше толкова уверен в способностите си, че дори не си свали ските, когато легна на върха на хребета и приготви оръжието си. Еди огледа района с термовизора за пореден път. Четиримата мъже във външния периметър бяха още на позиция, всичките без един бяха неподвижни. Четвъртият се мотаеше между ски пистата и лифта. Англичанинът се намръщи. Разполагаха само с едно оръжие, което можеше да покоси цел от подобно разстояние - ако Амсел уцелеше един от охранителите и друг видеше как другарят му се строполява, можеше да задейства аларма, преди германецът да успее да стреля втори път...
- Трябва да си много бърз - каза на стрелеца Еди. Наблюдаваше внимателно крачещия охранител - онзи се беше насочил към колегата си. Двамата пазачи се намираха на около петдесет метра разстояние един от друг, имаха добра видимост, независимо снега. - Този дето обикаля - свали първо него, после онзи до ски лифта. Бързо!
Амсел кимна, намести приклада на щаера и погледна през оптиката към първата си цел.
- Хайде, хайде... - мърмореше си Чейс. Охранителят продължаваше да се приближава към колегата си до лифта - онзи вдигна ръка в равнодушен поздрав, когато го забеляза. Още малко и нямаше да има съмнение, когато първият бъде застрелян...
Разнесе се тежкото и глухо умпф от снайпера, Амсел беше отместен назад от отката. Стрелецът използваше дозвукови патрони, за да намали шума, но сравнително бавната скорост на куршума означаваше, че ще му отнеме поне две секунди, докато стигне целта си. Еди наблюдаваше неясната фигура през термовизора и се надяваше германецът да е толкова добър, колкото твърдеше...
Онзи изведнъж се спъна, нещо подобно на ореол обгърна главата му - беше струя червена кръв. Чейс бързо погледна към лифта. Мъжът до него се изненада, кълбо топъл въздух излезе от устата му, когато повика по име колегата си. Видя го как пада, но виещият се сняг му попречи да разбере каква е причината.
Съвсем скоро обаче щеше да осъзнае, че това е нещо повече от обикновено спъване. Еди чу как Амсел сменя позицията си в търсене на втората цел, но продължи да наблюдава през окуляра на термовизора към лифта. Охранителят там отново се провикна към колегата си, облакът пара, който излезе от устата му, беше по-гъст този път, мъжът бе извикал по-силно.
Снайперът излая за втори път. Чейс не отлепяше поглед от лифта, напрежението растеше. Пазачът посегна за нещо на гърдите си.
Радиостанция.
Вдигна я към устата си...
Появи се нов ореол. Охранителят се свлече в снега, от главата му бликаше кръв.
- Добър изстрел - каза на стрелеца Еди. Сега нямаше време за по-големи похвали, бързо потърси другите двама караули. - Следващият се намира до онези дървета вдясно, а последният е до бараката, която има знак отгоре.
Амсел потвърди, че ги е забелязал. Последваха два заглушени изстрела и периметърът беше прочистен. Еди се изправи и си сложи ските.
- Така - каза, - хайде да се спистваме.
Деветимата мъже се спуснаха надолу към хотела.
* * *
Уордън заведе Нина до двойка дървени врати. Една табела до тях съобщаваше „Alpin Gesellschaftsraum“: Алпийски хол.
- Стигнахме - заяви мъжът.
Отвори вратите театрално и влезе в помещението. Жената го последва в огромна готическа стая с висок сводест таван, пресичан от дебели греди от тъмно дърво, и високи прозорци, които гледаха към долината. Гледката беше скрита от виелицата навън, но Нина нямаше интерес към природните забележителности, а към хората в залата.
Големи лампи, закачени за най-ниските греди, хвърляха ярка светлина към голяма кръгла маса в центъра на стаята. Около нея бяха насядали четиринайсет души, дванайсет от тях бяха мъже, повечето от които на средна възраст и един в средата на осемдесетте си години.
Групата. Тайната организация, която дърпаше конците на безброй правителства по целия свят. Среща на невъобразима сила и богатство... непознати за хората извън този кръг.
На масата имаше две свободни места. Уордън отиде до едното и посочи към другото:
- Ще бъде чест за всички ни да вечеряте с нас, доктор Уайлд - покани я мъжът. - Моля, разположете се.
- Благодаря ви - отвърна жената, намести се под преценяващите погледи на присъстващите и остави куфарчето на масата. На нея нямаше прибори за хранене, но Нина забеляза няколко покрити с плат колички в близост до отворен кухненски асансьор; вероятно членовете на Групата имаха да говорят по бизнес, преди да се нахранят.