Приключенията на Казанова

— Да, казах му, че са те арестували, понеже си изгубил паспорта си.

Сега разбрах защо офицерът се засмя, когато ми даваше своя съвет.

След този важен разговор приех комплиментите на майката и на двете по-млади сестри. Направи ми впечатление, че те са по-малко весели и по-малко чистосърдечни, отколкото в Анкона. Може би чувствуваха, че Белино, сега вече Тереза, беше станала опасен съперник. Изслушах търпеливо всички жалби на майката. Тя твърдеше, че Тереза е изпуснала щастието си, като е изоставила хубавата роля на скопец, понеже в Рим би могла да печели хиляди цехини годишно.

— В Рим, добра ми госпожо — казах аз, — фалшивият Белино би бил открит и Тереза би била затворена в някой мизерен манастир, а тя не е създадена за това.

Въпреки опасното положение, в което се намирах, прекарах целия ден заедно с моята любима и ми се струваше, като че всеки миг откривах в нея нови прелести, а в мен повече любов. Към осем часа вечерта чухме някой да идва, тя ме напусна и аз останах на тъмно, но можех да виждам и чувам всичко. Видях да влиза барон Вайс. Тереза му протегна ръка за целувка с миловидността на една красива жена, и с цялото достойнство на една княгиня. Първото, което той й каза, беше съобщение за мен, тя се престори, като че се радва за това и слушаше с равнодушно изражение, когато й разказваше, че ме посъветвал да се завърна с паспорт. Той прекара един час с нея и аз намерих Тереза достойна за възхищение, както поради държанието й, така и поради маниерите й. С една дума, тя се държеше така, че не можех да открия и най-малък повод за ревност. Марина светеше на офицера, когато си отиваше, и Тереза дойде при мен. Нахранихме се весело и в момента, когато искахме да си легнем, дойде Петронио и ми каза, че шестима мулетари ще тръгнат от Чезена два часа преди разсъмване. Ако успея да отида четвърт час преди това при тях и им дам нещо за почерпка, бих могъл без никакви трудности да се измъкна от града. И аз бях на същото мнение. Помолих го да не си ляга, за да може да ме събуди на време. Но това не беше нужно, тъй като бях готов още по-рано. Напуснах Тереза, уверен твърдо в моята любов и вярност, но малко неспокоен заради излизането ми от Римини. Тя имаше още шестдесет цехина и искаше да ме принуди да ги взема обратно, но аз я запитах какво ли би си помислила, ако ги приемех, тъй че не стана вече дума за това.

Отидох в обора, дадох на един мулетар пари за почерпка и му казах, че искам да яздя едно от неговите мулета до Сариняно.

— Можете — каза ми добрият човек, — но би било по-добре, ако се качите, когато излезем от града, като преминете градската врата, пеш, като че ли сте мулетар.

Тъкмо това исках и аз. Петронио ме изпрати до градската врата, където му дадох достатъчно доказателства за моята благодарност. Излязох навън безпрепятствено и напуснах мулетарите в Сариняно, откъдето отпътувах с пощата за Болоня. Скоро се убедих, че ми е невъзможно да получа паспорт, между другото и поради това, защото ми казваха, че съм нямал нужда от такъв. Наистина, при обикновени обстоятелства те имаха право, но аз не знаех, че в случая беше тъкмо обратното и нямах намерение да им обяснявам причините за това. Реших се да пиша на френския офицер, който се беше отнесъл така учтиво с мен в поста при Санта Мария. Помолих го да се осведоми при военния секретариат дали паспортът ми вече не е пристигнал и ако е пристигнал, да ми го изпрати. Сетне го молех да се осведоми за притежателя на отвлечения от мен кон, защото считах за напълно справедливо да го обезщетя за загубата. На всяка цена реших да дочакам Тереза в Болоня и й съобщих това, като настоявах да ми пише много често. Читателят ще види какво ново решение взех още същия ден.