Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Но не забравяй, Джордан: счупена ръка може и да зарасте, но умряло тяло — никога. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Да, Джо, но вече няма нужда. Край на всички тия лайна. Веднъж завинаги.
Стиснахме си ръцете — и толкоз.
Заварих Графинята в спалнята. Надвесих се и я целунах по бузата, после бързо се съблякох и се пъхнах до нея. Останахме загледани в белия балдахин, с опрени в раменете и в таза голи тела. Сграбчих ръката й и я задържах в своята. Тихичко казах:
— Нищо не помня, Над. Изгубил съм съзнание. Струва ми се, че…
Но тя ме прекъсна:
— Шшш, не приказвай, бебче. Само лежи и се отпусни.
Стисна по-силно ръката ми и останахме да лежим смълчани дълго след това.
Стиснах пръстите й:
— Край, Над. Кълна ти се. Този път най-сериозно ти го казвам. Щото ако това не е Божия поличба, здраве му кажи. — Извърнах се и я целунах нежно по бузата. — Но трябва нещо да направя за тия болки в гърба. Станаха непоносими. Не мога повече да ги търпя. А болката само ме тласка към тия неща. — Въздъхнах дълбоко и се опитах да се успокоя. — Ще ми се да отида до Флорида да ме прегледа доктор Грийн. Клиниката му там има много висок процент на успеваемост. Но каквото и да стане, обещавам ти да не пипна повече дрога през живота си. Вече знам, че куалудите не са решение; знам, че могат единствено да ми довлекат нещастие.
Графинята се извърна по хълбок с лице към мен, положи ръка върху гърдите ми и нежно ме прегърна. После ми каза, че ме обича. Целунах русото й теме и поех дълбоко обичания мирис. После казах, че и аз я обичам и че съжалявам за станалото. Обещах й, че няма да върша нищо подобно.
И щях да удържа на думата си.
Последвалото щеше да е още по-лошо.
Глава 26.
Мъртвите не говорят
Две сутрини след това по телефона ме събуди Кати Грийн — лицензирана търговка с недвижими имоти от Флорида и съпруга на световноизвестния неврохирург доктор Барт Грийн. Бях я помолил да ни намери с Графинята подходящо жилище за четири седмици, колкото траеше амбулаторната програма в болницата „Джаксън Мемориъл“.
— Двамата с Надин направо ще се влюбите в Индиън Крийк Айлънд — каза добросърдечната Кати. — Това е едно от най-тихите селища в Маями. Абсолютно спокойно и безметежно. Има си дори собствена полиция, което също е в плюс, като знам колко държите двамата с Надин на сигурността.
Спокойно и безметежно ли? Ама нали аз наистина исках да се усамотя някъде на спокойствие? Така че колко бели можех да сторя за някакви си четири седмици, особено в едно скучно и тихо селце от рода на Индиън Крийк Айлънд? Място, където ще съм изолиран от принудите на студения, жесток свят, а именно: куалуди, кокаин, крек, хашиш, ксанакс, валиум, амбиен, амфетамини и, естествено, специален агент Грегъри Коулмън.
— Ами струва ми се, че направо е по поръчка, Кати, особено когато става дума за спокойствие. А самата къща как изглежда?
— Дъхът ще ти спре като я видиш. Бяла средиземноморска вила с червени керемиди и с пристан за двайсет и четири метрова яхта… — гласът й позаглъхна, — … което комай е недостатъчно за „Надин“, но пък какво ви пречи да си купите друга яхта, докато сте тук? Сигурна съм, че Барт ще може да ви е полезен в това отношение. — Простата логика, съдържаща се в шантавото й предложение, направо се стичаше по телефонната линия. — А и задният двор е една фантазия: плувен басейн с олимпийски размери, кабана, мокър бар, газово барбекю и джакузи за шестима с изглед към залива. Идеално място за канене на гости. А най-хубавото е, че собственикът е готов да продаде къщата с пълното й обзавеждане само за пет и половина милиона. Доста изгодно, ако ме питаш.
Ча-а-а-кай малко! Кога е станало дума за закупуване на къща? Та аз се каня да прекарам във Флорида само някакви си четири седмици. И за какво ми е да купувам друга лодка, след като и тази, дето я имам, я ненавиждам?
— Честно казано, Кати, в момента не търся да купувам къща, поне във Флорида. Смяташ ли, че собственикът би се съгласил да я даде под наем за един месец?
— Не — отвърна мрачно Кати Грийн, чиито надежди и мечти за шест процента комисионна върху сделка за пет и половина милиона се бяха изпрали пред големите й сини очи. — Обявена е единствено за продан.
— Хм-м-м — рекох, неубеден, че това е точно така. — Що не му предложиш сто хиляди за месеца, пък да видим какво ще каже?
Беше 1 април, нанасях се, а собственикът се изнасяше — подскачайки и тананикайки си, без съмнение, към някой петзвезден хотел в Саут Бийч за идния месец. Освен това 1 април излезе идеална дата за моето пристигане, предвид откритието ми, че Индиън Крийк Айлънд се оказа резерват за една малко известна изчезваща порода, наречена „дърти синекоси баспи“, които, както Кати беше споменала веднъж, имат не по-голяма активност от плужеците.