Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Е, с каквото и да бяхте натряскан, явно вече ви е пуснало. Нямам нищо против да ви изкарам от килията без белезници, ако обещаете да не побегнете.
Кимнах. Той отвори решетката и ми посочи телефона върху малкото дървено бюро. Набрах домашния номер на адвоката ми, като потиснах желанието да си направя извода защо поначало го знаех наизуст.
Пет минути по-късно пикаех в една чашка и се чудех защо адвокатът ми Джо Фамегети ми каза да не се притеснявам, ако пробата за дрога се окаже положителна.
Бях отново в килията, седнал на пода, когато полицаят рече:
— В случай че ви интересува, господин Белфърт, пробата ви излезе положителна по отношение на кокаин, метаквалон, бензодиазепини, амфетамини, екстази, опиати и марихуана. Казано накратко, единственото, което не е отчела, е наличие на халюциногенни препарати. Какво има, не ги ли обичате?
Усмихнах му се студено и отвърнах:
— Слушай какво ще ти кажа, Господин Полицай. Що се отнася до шофирането, пак ви повтарям, че сте сбъркали човека, а що се отнася до пробата за дрога — ама хич не ми пука какво е показала. Имам увреден гръбнак и всичко, което вземам, е по лекарско предписание. Така, че се ебете в гъза!
Той ме изгледа невярващо. После погледна часовника си и сви рамене.
— Както и да е, вече е късно за вечерния съд, така че ще трябва да ви откараме до централния разпределител в окръг Насау. Там май не сте били, нали?
Преборих се с желанието пак да кажа на дебелото копеле да върви да си го начука, а само се извърнах с гръб към него и затворих очи. Пандизът в окръг Насау си беше жив ад, обаче нищо не можех да сторя. Погледнах стенния часовник: наближаваше единайсет. Боже мили! Предстоеше ми да прекарам цяла нощ в ареста! Като някакъв шибан бездомник!
Пак затворих очи и се опитах да се унеса. После чух да ме викат по име. Изправих се и погледнах през решетката — и видях невероятна гледка. Насреща ми стоеше плешиво старче по раирана пижама.
— Вие ли сте Джордан Белфърт? — попита ме с неприязън.
— Да, защо?
— Аз съм съдията Стивънс. И съм познат на познат. Смятайте, че в момента ви подвеждам под отговорност. Предполагам, че сте готов да се откажете от правото си на адвокатска защита, нали? — и ми смигна.
— Да — отвърнах нетърпеливо.
— Окей, приемам го като пледиране, че сте невинен в каквото там ви обвиняват. Освобождавам ви без парична гаранция. Обадете се на Джо да ви каже на коя дата да се явите в съда. — След което се усмихна. Извърна се и излезе от участъка.
Само минути по-късно заварих Джо Фамегети да ме чака отпред. Дори по това време на денонощието беше изтупан като колосано денди, с безупречен тъмносин костюм и раирана вратовръзка. Прошарената му прическа също беше идеална. Усмихнах му се и вдигнах един пръст, в смисъл: „Изчакай за секунда!“ После надникнах в участъка и рекох на дебелия полицай:
— Извинявай!
Той вдигна глава:
— Кажете.
Показах му средния си пръст и рекох:
— Начукай си централния разпределител право в задника!
Докато пътувахме с колата към дома ми, попитах адвоката:
— Тая проба от урината е адски кофти, Джо. Всичко ми е положително.
— К’во ти пука? — сви рамене Джо. — Нали не те хванаха в самата кола? Как ще докажат, че си бил надрусан, докато си шофирал? Кой може да докаже, че не си глътнал няколко куалуда и не си шмръкнал малко кока едва след като си се прибрал? Не е незаконно да имаш дрога в тялото си; незаконно е да я притежаваш. Аз дори съм сигурен, че ще успеем да отхвърлим задържането ти като цяло на основание на това, че полицаите поначало са влезли в имението, без Надин да им е разрешила. Ще трябва единствено да платиш щетите по челния удар — само за него те подвеждат под отговорност, понеже за другите нямат свидетели — и да дадеш някой и друг долар на жената със счупената ръка да не писка. Всичко на всичко, не повече от сто хиляди. — И сви рамене в смисъл „Бълха те ухапала!“
Кимнах в знак на съгласие.
— А ти откъде го изкопа тоя смахнат дядка — съдията? Той буквално ми спаси живота!
— Не ти трябва да знаеш — отвърна адвокатът ми и примига с очи. — Да речем, че е познат на познат.
През останалия път мълчахме. Едва на влизане в имението Джо каза:
— Жена ти си легна, доста е разстроена. Така че по-полека с нея. Сума ти часове плака, но мисля, че вече се е поуспокоила. Както и да е, Бо е с нея почти от самото начало и доста помогна. Тръгна си само преди петнайсетина минути.
Пак кимнах безмълвно. А Джо добави: