Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Вярно, намекна, че имал и някакъв допълнителен източник на доходи от „Пери Елис“, свързан с производството на официални ризи, което се извършвало в чужбина, в Далечния изток. И тъй като не навлезе в подробности, започнах бързо да чета между редовете: явно прибира по нещичко от самите фабрики. Но дори и три или четири милиона годишно да добиваше по такъв път, пак печелеше само частица от онова, което изкарвах аз.
Преди да се разделим си разменихме телефонните номера и си обещахме да се потърсим, когато се върнем в Щатите. За дрога изобщо не стана дума.
Седмица по-късно отидохме на обяд в някакво любимо сборно място на служителите на „Гармент Дистрикт“. Само пет минути след като се настанихме, Елиът бръкна в джоба на сакото си и измъкна найлоново пликче с кокаин. Пъхна в него банел от риза на „Пери Елис“, извади я със заучено движение и шмръкна. Повтори изпълнението, после още веднъж, и още веднъж. Всичко това бе изпълнено толкова гладко — и така небрежно, — че никой в ресторанта дори не забеляза.
После ми предложи пликчето. Отказах му с думите:
— Ама ти луд ли си? Още е обяд!
А той ми отвърна:
— Млъкни и действай!
При което аз рекох:
— Що пък не!
И само след минута бях обзет от прекрасно усещане, а след четири минути бях напълно нещастен, скърцах неволно със зъби и ми се ревеше за валиум. Елиът ме съжали. Бръкна в джоба на панталона си и измъкна два куалуда с кафяви точици:
— Глътни ги; незаконно производство са, та съдържат и валиум.
— Да взема куалуди посред бял ден? — попитах невярващо.
— Да — отряза ме той. — Защо пък не. Нали ти си шефът? Кой ще посмее да ти каже нещо?
После измъкна още два куалуда и ги погълна с усмивка. След което стана и започна да прави шпагати насред ресторанта, за да ускори въздействието им. И понеже ми се стори, че той знае какво върши, глътнах и аз моите два.
Няколко минути по-късно в ресторанта влезе набит мъж и очите на всички се извърнаха към него. Беше на около шейсет и направо вонеше на пари. А Елиът ми каза:
— Тоя тип има милиард долара. Но гледай каква грозна вратовръзка си е сложил.
При тези си думи взе от масата ножа за пържоли, отиде от богатия пич, прегърна го, после насред ресторанта отряза вратовръзката му. Сетне свали своята, която беше фантастично красива, вдигна яката на пича, обвеси вратовръзката си около врата му и оформи едни прекрасен възел „уиндзор“ за по-малко от пет секунди, при което богатият пич го прегърна и му благодари.
Час по-късно чукахме някакви проститутки; Елиът ме запозна с първото ми „синьо чипче“. И въпреки че от кокаина хуят ми отказваше да се вдигне, синьото чипче ми направи някаква нейна си орална магия, та се изпразних като шадраван, след което й платих пет хилядарки за старанието, а тя ми каза, че съм адски красив и че макар да била проститутка, все още била готова да се омъжи, ако ме интересувало.
Малко по-късно в стаята влезе Елиът и каза:
— Хайде, обличай се! Заминаваме за Атлантик Сита! От казиното ни пращат хеликоптер и ще ни купят по един златен часовник.
— Имам само пет хиляди в себе си — рекох, а той ми отвърна:
— Вече съм уредил с казиното да ти дадат кредит от половин милион долара.
Много любопитно ми стана от къде на къде ще ме авансират с толкова много пари, след като, откакто се помнех, надали бях пропукал на комар повече от десет хиляди. Но час по-късно вече играех блак джак в „Тръмп Касъл“ с мизи от по десет хиляди, сякаш цял живот само това съм правил. Завърших вечерта с печалба от четвърт милион. Бях зарибен.
Двамата с Елиът тръгнахме да пътуваме по света; понякога с жените ни, понякога — без. Направих го основната си миша дупка, заради което той ми връщаше в брой милиони, използвайки парите, които отмъкваше от „Пери Елис“ и печалбите си от казината. Беше първокласен комарджия и с това подплатяваше годишния си доход с най-малко два милиона.
Последва разводът ми с Денис, а след него и ергенското парти в чест на предстоящия ми брак с Надин. То се оказа повратна точка в живота на Елиът Лавин. Партито се състоя в хотел „Мираж“ в Бас Венис, току-що открит и нашумял. Докарах със самолет стотина стратънци с петдесет курви и с достатъчно дрога, за да упоим целия щат Невада. От улиците на Вегас кооптирахме още трийсет курви, а за всеки случай докарахме и няколко от Калифорния. Заедно с нас бяхме взели и половин дузина нюйоркски полицаи — същите онези, с които се разплащах с акции от новите емисии на „Стратън“. А те още с пристигането си се сдушиха с местните ласвегаски ченгета, та и от тях наехме неколцина.