Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Претърколих се по корем и се опитах да се надигна на четири крака, но не успях. Щом вдигнех ръце от мокета, моментално се строполявах настрани. Ще трябва да лазя до колата. Колко му е? Тя и Чандлър само лазеше, пък се оправяше в живота.
Довлякох се до входната врата и се вкопчих в топчестата дръжка. Отворих и излазих навън. Ето я колата… след десет стъпала. Колкото и да се мъчех, мозъкът ми отказваше да ме пусне да лазя надолу, ужасѐн от мисълта какво може да стане. Затова легнах по корем, свих ръце под гърдите си, направих се на човешко буре и се затъркалях надолу по стълбите… отначало бавно… владеейки всяко свое движение… после… мама му стара! Къде хукнах така! И още по-бързо… и още по-бързо… лум… лум… лум… докато тупнах яко върху асфалтирания паркинг.
И този път истинските истински ме опазиха, та за трийсет секунди успях да се наместя зад волана, да опра брадичка о него, да запаля двигателя и да включа на предна предавка. Така, както се бях свил, очите ми едва гледаха над контролното табло и приличах на една от онези синекоси бабки, които пъплят с трийсет километра в час в най-лявото платно на магистралата.
Измъкнах се от паркинга с два километра в час и с безгласна молитва към Бога. Той явно беше благ и мил Бог, както го описват в читанките, понеже само след минута вече бях паркирал пред дома си, цял и невредим. Победа! Благодарих на Бога за това, че се прояви като Бог и с триста зора успях да се довлека до кухнята, където се озовах под безмилостния поглед на Графинята… Опа-а-а! Сега вече го загазих!… Колко ли ми беше ядосана? Трудно ми бе да преценя.
И изведнъж осъзнах, че тя никак не е бясна. Напротив, изпаднала бе в истеричен рев. Докато се усетя, тя падна на колене и ме отрупа с целувки по лицето и темето, като не спираше да бъбри през сълзи:
— Ох, миличко, слава Богу, че се прибра! Мислех си, че си умрял! Толкова… Толкова… — сякаш не можеше да намери подходящите думи, — толкова те обичам. Помислих, че си катастрофирал. Бо се обади и каза, че си припаднал, докато сте говорили по телефона. А като слязох долу, заварих Дани да лази на четири крака и да се блъска в стените. Чакай да ти помогна, миличко. — Вдигна ме, отведе ме до кухненската маса и ме сложи да седна на един стол. Само след секунда главата ми тресна о масата.
— Спри, моля ти се — заумолява ме тя. — Ще се убиеш, миличко. Не ща да… умираш! Виж каква дъщеричка си имаме; и тя те обича. Ако продължаваш така, ще умреш.
Погледнах към Чандлър, очите ни се срещнаха и тя се засмя:
— Та-та — рече. — Та-та!
Усмихнах й се и тъкмо щях да изфъфля Обичам те, когато два чифта яки ръце ме измъкнаха от стола и ме повлякоха нагоре по стълбите.
— Веднага трябва да си легнете и да заспите, господин Белфърт — говореше Нощния Роко. — Всичко ще се оправи.
А Дневния Роко допълни:
— Не се притеснявайте, господин Белфърт. — Всичко ще уредим.
За какво ми говореха тия двамата? Исках да ги попитам, но думите не излизаха от устата ми. Минута по-късно бях сам, в леглото, с всичките си дрехи, но завит презглава и на изгасени лампи. Поех дълбоко въздух и се опитах да проумея какво става. Щото Графинята хем ме целуваше, хем беше извикала двамата бодигардове да ме качат горе, сякаш съм някое непослушно дете. Ебал съм ги! — рекох си. Кралската спалня е адски удобна и с най-голямо удоволствие ще доизживея фазата на мозъчен паралич тук, сред китайската коприна.
В този миг лампите светнаха и само след секунда някой дръпна белия копринен юрган и насочи ослепяващ електрически фенер в очите ми.
— Господин Белфърт — каза непознат глас, — буден ли сте, сър?
Сър?… Кое шибано копеле ми вика „сър“?… След няколко секунди свикнах с лъча светлина и разбрах. Беше полицай — двама полицаи всъщност — от полицията в Олд Бруквил. В пълна униформа — пистолети, белезници, лъскави значки, всичко до дупка. Единият беше едър и дебел, с провиснал мустак; другият — дребен и жилав, червендалест като тийнейджър.
Усетих как над мен се свлече някакъв ужасен черен облак. Нещо тук никак не беше наред. Агент Коулмън явно не си поплюва! Още не е почнал разследването, а вече ме арестуват! Кой разправяше, че колелата на правосъдието се въртели мудно? Но защо агент Коулмън ще ме арестува с помощта на олдбруквилската полиция? Та те едва ли не си играят на полицаи, а участъкът им мяза на селска поща. Така ли се арестува човек за пране на пари?
— Господин Белфърт — каза полицаят, — вие ли шофирахте автомобила си?