Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
От друга, по-положителна страна, между катастрофата с колата и ортопедичната клиника намерих време да хвръкна до Швейцария за срещи със Сорел и майстор-фалшификатора. Целта ми беше да разбера по кой начин ФБР са научили за швейцарските ми сметки. За моя изненада, оказа се, че всичко си е наред. Американското правителство не било правило никакви запитвания — в противен случай Сорел и майстор-фалшификаторът първи щели да научат.
Пътят от Индиън Крийк Айлънд до клиниката се минава с кола за петнайсет минути. А коли ни най-малко не липсваха: Графинята се беше погрижила да доставят чисто нов мерцедес за мен и рейндж роувър за нея. С нас в Маями дойде и Гуин, да се грижи за мен, та и на нея й бе нужна кола. Купих й нов лексус от една местна авто къща.
Естествено, с нас дойде и Роко. Та нали и той си беше част от семейството? На Роко също му трябваше кола, но един от съсобствениците на „Билтмор“, Ричард Бронсън, ми спести необходимостта да купувам още една, като ми даде назаем за месеца червеното си открито ферари. Така че всички бяхме тип-топ.
При такъв голям избор от коли, решението ми да си купя осемнайсетметрова моторна яхта, с която да ходя до клиниката, се оказа пълна глупост. Двайсет хиляди долара заминаваха всяка седмица по четирите вонящи дизелови двигателя, добре обзаведената каюткомпания, в която така и не стъпих, и открития мостик без сенник, благодарение на което получих изгаряния трета степен по раменете и врата. Лодката се предлагаше в комплект с възрастен белокос капитан, който ме разкарваше до и от клиниката със средна крайцерска скорост пет възела.
В момента се движехме в посока север по свързващия двете противоположни крайбрежия канал, на път от клиниката към Индиън Крийк Айлънд. Беше събота, наближаваше обяд и пърпорехме вече от един час. Седях на открития мостик с производствения директор на „Долар Тайм“ Гари Делука, който приличаше поразително на президента Гроувър Кливлънд. Гари беше плешив, широкоплещест, мрачен, с квадратна челюст и силно окосмяване, особено по торса. И двамата бяхме голи до кръста и се печахме. Почти цял месец бях изкарал трезвен, което само по себе си беше истинско чудо.
Делука ме беше придружил рано сутринта при ежедневното ми пътуване до клиниката — възможност да се срещне на четири очи с мен на спокойствие, та разговорът ни бързо се превърна във взаимни оплаквания от „Долар Тайм“, чието бъдеще и според двама ни бе безнадеждно.
Но Делука нямаше вина за нито един от проблемите на „Долар Тайм“. Беше се присъединил впоследствие, като част от кризисния екип, и през последните шест месеца се беше доказал като страшно кадърен производствен директор. Вече го бях навил да се премести в Ню Йорк като производствен директор на „Стив Мадън Шуз“, която имаше въпиеща нужда от човек с производствен опит.
Всичко това обсъдихме рано сутринта, докато се движехме на юг. Сега, по посока север, обсъждахме нещо, което ме тревожеше много по-силно, а именно: мнението му за финансовия директор на „Долар Тайм“ Гари Камински — същият финансов директор, който ме бе запознал с Жан Жак Сорел и майстор-фалшификатора преди близо година.
— Та има нещо много особено в него, което не мога точно да определя — разправяше Делука, скрит зад обвиващите очите му черни очила. — Като че ли си има някакъв собствен дневен ред, който няма нищо общо с „Долар Тайм“. Все едно, че „Долар Тайм“ му служи за прикритие. Ами на неговата възраст човек би трябвало да откачи, като гледат как фирмата му отива на кино, а на него сякаш хич не му пука. В състояние е по половин ден да ми обяснява как можем да източим печалбата си в Швейцария, от което ми идва да накъсам на парчета шибаното му тупе, след като нямаме и цент печалба за източване. Ама все някой ден ще го разконспирирам копелето — сви рамене Гари.
Бавно кимнах, доволен, че първоначалният ми инстинкт по отношение на Гари Камински ни най-малко не ме беше подлъгал. Вълка излезе голям гявол, като не позволи на копелето с тупето да си навре носа в офшорните му дела. Но нямах пълни гаранции, че Камински не е подушил все пак нещо, та реших да пусна на Делука един фитил.
— Абсолютно съм съгласен с теб. Той направо е вманиачен на тема швейцарски банки. Дори и на мен се опита веднъж да ми го пробута. — Направих пауза, уж ровех из паметта си. — Май беше преди около година. Както и да е, отидох дотам с него да видим за какво става дума, но реших, че при цялата дандания не си заслужава труда, и се отказах. Той не ти и е споменал за това?