Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Ъ-ъ! Колкото и друсан да бях, мозъкът ми мигновено заизпраща аварийни сигнали към гласовите ми струни… с нареждане да млъкнат.
— Зошто нзнам зкво гвоите — рекох.
Явно отговорът ми не ги впечатли особено, защото, докато се усетя, вече ме водеха надолу по стълбите със закопчани зад гърба ръце. Когато стигнахме до входната врата, дебелият полицай каза:
— Ударили сте седем различни коли, господин Белфърт: шест тук, на Пин Оук Корт, а другата — челно, на Чикън Валей Роуд. Водачката й в момента е на път към болницата със счупена ръка. Задържаме ви, господин Белфърт, за шофиране в нетрезво състояние, за грубо неспазване на правилника и за напускане на местопроизшествието. — След което ми изрецитира правата ми. Когато стигна до онова място какво мога да правя, ако не мога да си позволя адвокат, двамата с партньора му направо подцвилваха от смях.
За какво обаче ставаше дума? Никаква кола не бях удрял, а още по-малко пък — цели седем. Бог се беше отзовал на молитвата ми и ме беше опазил! Бъркат ме с някой друг! Сбъркана самоличност, явно…
… докато видях малкия си мерцедес, от което ми падна ченето. Колата беше напълно опустошена — от предницата до задницата. Дясната страна, която беше пред мен сега, бе яко вкарана навътре, а задната гума стърчеше под някакъв неописуем ъгъл. Предницата мязаше на акордеон, а задната броня висеше до земята. Зави ми се свят… коленете ми се подгънаха… и докато се усетя… тряс!… пак се озовах на асфалта с очи, вперени в нощното небе.
Двамата полицаи се надвесиха отгоре ми. Дебелият рече загрижено:
— Какво сте взели, господин Белфърт? Кажете ни какво сте поели, че да знаем как да ви помогнем.
Ами, бъдете така любезни, рекох си, да се качите горе до шкафчето ми за лекарства, където ще намерите пликче с два грама кокаин. Донесете ми го, моля ви, да шмръкна няколко пъти, че да се осаферя, иначе ще трябва да ме носите до участъка като някое бебче. Разсъдъкът ми все пак надделя, та само казах:
— Зъкалиседеса! — Сбъркали сте адреса.
Двамата полицаи се спогледаха и свиха рамене. Вдигнаха ме под мишниците и ме поведоха към полицейската кола.
В този миг от къщата изскочи Графинята, разпищяла се с бруклинския си акцент:
— Къде, по дяволите, сте помъкнали мъжа ми? Той цяла вечер не е излизал от дома! Ако не го пуснете, от другата седмица ще бачкате в магазина за играчки!
Извърнах се и я погледнах. От двете й страни стоеше по един Роко. Полицаите заковаха на място. Дебелият каза:
— Госпожо Белфърт, знаем кой е съпругът ви и имаме няколко свидетели, че той лично е шофирал автомобила си. Съветвам ви да се обадите на някой от адвокатите му. Сигурен съм, че не страда от липса на такива.
След което продължихме да се движим към полицейската кола.
— Няма страшно — изкрещя Графинята, докато ме пъхаха на задната седалка. — Бо каза, че ще уреди всичко, миличко! Обичам те!
И докато полицейската кола излизаше от имението, единствената ми мисъл беше колко много обичам Графинята, че и колко много тя мен ме обича. Сетих се как плачеше, щото решила, че съм се пребил, и как се изправи в моя защита, докато полицаите ме отвеждаха с белезниците. Изглежда най-после ми доказа какви са чувствата й към мен. Може би щях най-сетне да се успокоя с мисълта, че винаги ще е до мен — и в добро, и в лошо. Да, рекох си, Графинята наистина ме обича.
Бързичко стигнахме до участъка в Олд Бруквил, който по-скоро имаше вид на частен дом — бял, със зелени кепенци. Видът му дори ми подейства успокоително. Никак не е лошо като място, където да си отспя след тежко надрусване с куалуди.
Вътре имаше две килии и аз съвсем скоро се озовах в едната. Но не седях, а по-скоро лежах на пода, притиснал буза в цимента. Имам смътен спомен, че ме обработиха — взеха отпечатъци от пръстите ми, снимаха ме, а в моя случай — заснеха ме и на видео, че по-добре да личи степента, до която се бях натряскал.
— Господин Белфърт — каза полицаят с провисналото като салам над колана му шкембе, — налага се да дадете и урина.
Седнах и мигновено осъзнах, че вече не съм друсан. Тук отново пролича красотата на истинските истински — бях абсолютно трезв. Поех дълбоко въздух и отвърнах:
— Не знам какво си мислите, че вършите, момчета, но ако моментално не ми дадете да се обадя по телефона, нямате представа колко яко ще закъсате.
Това изглежда стресна копелето, защото каза: