Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Ергенското парти се проведе в една съботна вечер. Двамата с Елиът бяхме окупирали самостоятелна маса за блак джак; заобикаляше ни тълпа непознати и шепа гардове. Той играеше на пет ръце, аз — на останалите две. Играехме с по десет хиляди на ръка, и на двамата ни вървеше страхотно, а и двамата бяхме надрусани до небето. Бях отсега на пет куалуда и бях изшмъркал поне три и половина грама кокаин; и той беше на пет куалуда, а от коката, която бе поел, можеше направо ски шанца да построят. До този момент бях натрупал седемстотин хиляди долара, а той — над два милиона. През стиснати зъби и триещи се една о друга челюсти успях да му кажа:
— Даасъшме и давиим давиим квостаа.
Елиът, естествено, разбираше куалудски не по-зле от мен, затова кимна, станахме и се качихме горе да видим какво става. Толкова се бях нагърмял, че явно бях приключил с комара за тази вечер; минах през бокса и инкасирах един милион в брой. Хвърлих пачките в една синя хотелска мешка и я метнах през рамо. Елиът обаче не беше приключил, затова остави чиповете си на масата с въоръжена охрана.
Горе тръгнахме по един дълъг коридор, в чийто край стоеше яка двойна врата. От двете й страни стоеше на пост по един униформен полицай. Отвориха ни и пред нас се разкри ергенското парти. Още с влизането ни и двамата с Елиът се смразихме: сякаш се бяхме озовали в Содом и Гомор. Задната стена бе остъклена от горе до долу с изглед към главната улица. Беше фрашкано с танцуващ и беснеещ народ. Таванът сякаш се смъкваше, а подът се надигаше; мирисът на секс и пот се смесваше с острия аромат на първокачествена синсемила62. Музиката така дънеше, че направо пулсираше в стомаха ми. Акцията се надзираваше от половин душна нюйоркски полицаи, да не би някой да наруши добрия тон.
В дъното на стаята една ужасна проститутка от „розовите листчета“ с оранжева коса и лице на булдог седеше на столче от бара чисто гола и покрита с татуировки. Беше разчекнала крака, а двайсетина голи стратънци чакаха на опашка да я изчукат.
Изпитах внезапно отвращение от всичко онова, което представляваше животът ми до този момент. „Стратън“ бе стигнал до ново падение. Единственото, което можах да направя, бе да сляза до апартамента си и да взема пет милиграма ксанакс, двайсет милиграма амбиен и трийсет милиграма морфин. После запалих един джойнт и изпаднах в дълбок, необезпокояван сън.
Събуди ме друсане по рамото. Беше рано на следващата сутрин и Елиът Лавин ми обясняваше най-спокойно как трябвало моментално да напуснем Лас Вегас, защото бил прекалено покварен град. С най-огромна радост си стегнах багажа, но когато отворих сейфа, вътре нямаше нищо.
Елиът се провикна от всекидневната:
— Снощи се наложи да взема малко назаем от теб. Позагубих някой и друг долар.
Оказа се, че загубата му възлизала на два милиона долара. Седмица по-късно отидохме с него и с Дани в Атлантик Сити, да си възвърнел поне част от загубата, при което загуби още един милион. През следващите няколко години продължи да губи… и още да губи… и пак да губи… докато накрая проигра всичко. Все още е спорен въпросът на колко точно са възлезли загубите, но преобладава мнението, че са били между двайсет и четирийсет милиона. Така или иначе, Елиът бе профукал всичко. Напълно разорен. Дължеше данъци, дължеше ми пари от мишата дупка, а се беше съсипал и физически. Теглото му бе спаднало под шейсет кила, а кожата му бе придобила кафеникавия оттенък на точиците по незаконно произведените му куалуди, та аз с облекчение се благославях, че вземам само продукция на истински фармацевтични заводи. (Всяко зло за добро, както се казва.)
Та ето ме и мен сега в задния двор на Индиън Крийк Айлънд, загледан към Бискейн Бей и силуета на Маями. Около масата бяха насядали и Елиът Лавин, Гари Делука и Артър Уийнър — близък приятел на Елиът на около петдесет, олисяваш, богат и пристрастен към коката.
А около басейна бяха апетитната Графиня, кльощавата Елен и Сони Уийнър, жената на Артър. Макар да бе само девет часа, термометърът вече показваше трийсет и два градуса, а по небето нямаше нито едно облаче. Елиът се мъчеше да отговори на въпроса, който току-що му бях задал, каква трябва да е крайната цел на „Стив Мадън“ по отношение на веригата „Мейси“, възприела положително идеята да открием фирмени щандове на „Стив Мадън“ в универсалните й магазини.
62
Sinsemilla (исп.) — хашиш. — Б.пр.