Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Скегокс, скегокс! — Виковете съпровождаха замахванията на Фарр. Частица от ума му бе в шок, съзираща нанасяните от него опустошения.
— Скегокс!
Приятелите му се сражаваха до него, а той се сражаваше за тях. Всеки удар го правеше по-достоен за възхвалата им.
— Скегокс!
Насреща му се изправи ловък брудуонец с меч в едната ръка и нож в другата. Фарр разчете намерението му още преди първия замах. Врагът възнамеряваше да отвлече вниманието му, използвайки меча, а същинският удар щеше да бъде нанесен с ножа. Винкулчанинът му позволи да изпълни първата част от плана си, но когато брудуонецът понечи да хвърли ножа, Фарр отсече ръката му.
Насреща му пристъпи огромен мъж с боздуган, който въртеше над главата си. Фарр разгада и неговата атака по начина, по който брудуонската канара държеше оръжието си. Преди противникът му да е успял да се приближи, винкулчанинът блъсна дръжката на брадвата си към веригата на боздугана и събори мъжа на земята. Фарр разсече гърдите му, оставяйки сразения враг да хъхри в безсилие.
Беше ред на група по-възрастни бойци. Фодрамите изтъниха редиците им с хвърлени брадви, преди да оставят приятеля си да ги посече като житни класове. Последва нова атака. Нови редици изникваха на мястото на покосените. Ръцете на Фарр пулсираха от болка, но той не обръщаше внимание, защото знаеше, че не може да си позволи и миг разсейване. С напредването на следобеда умората му също растеше, прибавяйки острота — съзнаване за смъртност — към въодушевлението му.
В средата на следобеда, два, може би три часа след началото на битката, хауфутът успя да намери Джетарт, който бе разпънал палатката си край колите. Без да чака разрешение, мъжът от Лулеа влезе направо.
— Какво става? — обърна се той към трейканския генерал. — Стотици — не, хиляди — хора погинаха днес. Прегракнах в опит да организирам сбирщината, която командвам, а те продължават да се хвърлят към брудуонските копия, като че единственият начин да спрат Рушителя е да построят стена от труповете си. Вече не издържам! Правилно ли постъпваме?
Джетарт вдигна поглед от набързо начертана карта на бойното поле. Очите му бяха тъжни и изпълнени със състрадание.
— За момента се справяме добре — каза тихо той. — Но досега едва незначителна бройка от двете войски е влязла в сражение. Погледни. — Джетарт направи на хауфута знак да се приближи към масата. — Просеката не позволява повече от няколко хиляди да се сражават. Останалите изчакват реда си.
— Ами загубите, които търпим? Не искам да гледам как момчета рухват пронизани, без да съм сигурен, че няма да победим!
— Това не може да бъде определено. Преброителите ми казват, че за всеки техен войник ние губим по двама, което означава, че в момента единствено удържаме позиции.
Старецът се извърна и хвана ръката на хауфута с грубата си длан.
— Не загубите ме притесняват, макар болезнено да осъзнавам, че всеки погинал мъж е трагедия. Тревожи ме това, че Рушителят може да устройва демонстрация на силата си. Къде са най-верните му бойци? Къде са страховитите Махди Дащ? Зная, че те съществуват, защото съм чувал за умението на брудуонския боец от вашата група. Къде са магьосниците, къде е магията? Не разбирам какво се случва. За неуспеха си да завземем Просеката би трябвало да сме заплатили с двадесет хиляди избити, а пък бройката на жертвите ни е далеч по-голяма. Какво подготвя Рушителят? Какво ще хвърли срещу ни? — Джетарт удари с пестник по масата, заливайки ъгъла на картата със съдържанието на полупълната мастилница. — Върви и разбери. Сетне ще можем да изградим план.
В началото на битката Манум осъзна, че мястото му не е сред предните редици. Едва бе съумял да опази живота си в началната размяна на удари, успявайки да срази висок и широкоплещест брудуонец, когато онзи бе стъпил накриво. Защо не се подреждат във формация? — непрекъснато се питаше Търговецът. Защо прахосват хората си така небрежно?
При първа възможност той се отдръпна от фронта и пое обратно към обоза, намиращ се почти на левга от полесражението. Там бе организиран импровизиран лазарет, където се грижеха за ранените. Лийт е трябвало да се погрижи за повече лекарства, помисли си ядосано Манум, докато оглеждаше мизерните условия. Още една причина, изискваща намесата на Хал. Търговецът започна да търси сред палатките, защото знаеше, че сред страдащите щеше да открие съпругата си и големия си син. За момента това е моето място. Лийт, защо загърби семейството си?