Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не, господарке. Съблечете се.

— Моля?

— Съблечете се до кралските си гащи.

Тя се умълча за известно време, почти попита Защо?, но успя да го потисне — нямаше смисъл да му предоставя повече възможности.

— Къде е Херул?

— Пази.

— Трябва ми помощта й.

— Не. Не може да каже, каквото не знае.

— Добре.

Гелел взе нож от масата, протегна ръка към гърба си и сряза връвта. Молк се обърна с безизразно лице и отвори един от големите дървени пътнически сандъци.

— Търсиш сребърните прибори?

Той не отвърна, докато се ровеше. Гелел се съблече до копринена риза и къси гащета.

— Готово! — и Молк издърпа тежка торба от зебло от дълбините на сандъка.

— Какво е това?

— Снаряжението Ви. Броня, оръжия и такива.

— Разбирам. Няма ли да потъне?

Молк претегли на ръка торбата.

— Да. Ще имаме малко време.

— Ние?

Той я изгледа косо с белите си зеници.

— Не можете ли да плувате?

— Не.

— Милата ми Гугла на кокалестия му кон! Разправиха ми, че сте израсла като момче и такива работи.

— Да знаех, че ще скачам от салове, щях да поправя грешката!

Молк трепна и вдигна ръка:

— Добре, добре! Спокойно, господарке, моля. Добре. Ще направя нещо.

— Хубаво.

— Сега просто се измъкваме отзад, нали? Можете ли да се справите?

— Въобще не мога да плувам.

Раменете на Молк се отпуснаха още повече и той завъртя очи към покрива на палатката.

— Богове. Ще намеря нещо, за което да се държите. Разбрано?

— Ако не искаш да се удавя, трябва да намериш.

— Ще намеря нещо — измрънка той, докато мъкнеше торбата към края на палатката.