Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Остана будна цялата нощ без да знае какво поддържа мускулите й напрегнати и какво предизвиква ярките сетивни образи наоколо — войник, който си пали лулата от фенер; двойка, мъж и жена, които се забавляваха, наметнати само с обикновено походно одеяло; сбиване, прекратено от приятелите, които разтърваха двамата; луната, яркосребърна на вълнистата шир на реката. Беше ли вълнението, че върши това, за което винаги е мечтала, или обикновен прост страх от увереността, че някъде точат ножове за нея? Не можеше да каже. Във всеки случай, изпитваше известно удовлетворение от факта, че и Молк прекарва безсънна нощ; колчем го погледнеше, той се оглеждаше наоколо — очите му се взираха, бдителни и блестящи в тъмното.

Дръпна ризницата от метални плочки, монтирани върху кожа — не й бе съвсем по мярка, но мечът бе старото й оръжие! Как ли го бяха взели? Тя за малко да свали шлема, но си спомни думите на Молк: Най-подходящото място за него е проклетата ти глава.

Жълтите и розови светлини преди зазоряване се сгъстяваха на източния хоризонт. Предизвикваха особена зрителна измама — планина, стърчаща съвсем усамотено в относително плоската равнина. Гелел примижа на светлината. Долови погледа на Молк и махна напред.

— Какво е това?

Отново веселият разбиращ поглед.

— Ли Хенг.

— Невъзможно. Стените трябва да са грамадни!

Молк потрепери и се огледа. Гелел последва погледа му — войниците наблизо гледаха гневно. Явно беше сгазила лука. Той се промъкна по-близо до нея и понижи глас.

— Да. Най-здраво укрепеният град на континента. Тези стени не са били преодолявани. Не си ли учила история?

— Да!

— Тогава трябва да си наясно, че са построени да възпират нещо повече от хора.

Нещо вътре в нея потрепери. Ами да! Как въобще можеха да се надяват да успеят! Тези стени са били издигнати срещу старата напаст на средните равнини, срещу вилнеещия демон — някои го смятаха за бог — човека чакал, брата на Трийч, Риландарас, човекоядецът. И никога не са били превземани. Мнозина твърдяха, че биха устояли дори срещу помелите континента армии на Келанвед. Биха устояли, ако ги нямаше ужасните му безсмъртни т’ланимасски воини. С тяхната помощ Танцьора убил официалната богиня на града, Покровителката. Убил я е. Гелел привлече погледа на Молк, за да му съобщи, че е разбрала посланието му. Той бавно кимна, че е наясно.

Към пладне дойде редът за разтоварване и на техния сал. Гелел се огледа за опора, докато се блъскаха в съседните съдове. Дървото се удряше в дърво, а войниците проклинаха. Слънцето печеше ослепително ярко, а жегата и тежестта му я изтощаваха — на морския бряг никога не бе чак толкова горещо. Надолу по течението стените на Хенг се издигаха като отдалечено стъпаловидно възвишение.