Повелител на сенките [bg]

— Децата са съкрушени — отвърна. — Семейството им беше разпокъсано, както знаеш. Това, което искат, е да се завърнат у дома си, в Лос Анджелис.

— Само че не могат да го направят, преди някой да е оглавил Института. Ето защо си мислех, че ти…

— Не искам да бъда аз — заяви Даяна. — Не съм тук, за да моля за работа. Ала не искам постът да бъде зает от Зара Диърборн и баща й.

— Така ли? — Тонът на Джия беше неутрален, но в очите й блесна интерес. — Ако не семейство Диърборн и не ти, тогава кой?

— Ако на Хелън Блекторн й бъде разрешено да се върне…

Джия се изпъна в стола си.

— И да поеме Института? Знаеш, че Съветът никога няма да позволи…

— Тогава нека Ейлийн оглави Института. Хелън би могла просто да остане в Лос Анджелис като нейна съпруга и да бъде със семейството си.

Изражението на Джия беше спокойно, ала ръцете й стискаха здраво бюрото.

— Ейлийн е моя дъщеря. Не смяташ ли, че искам тя да се върне вкъщи?

— Никога не съм знаела какво мислиш — отвърна Даяна. И действително беше така. Самата тя нямаше деца, но ако нейната сестра бе изпратена в изгнание, не можеше да си представи как не се бори със зъби и нокти, за да накара да я освободят.

— Когато Хелън за първи път бе изпратена в изгнание и Ейлийн избра да отиде с нея, сериозно обмислях дали да не си подам оставката като консул — каза Джия; ръцете й бяха все така напрегнати. — Знаех, че нямам властта да отменя решението на Клейва. Консулът не е тиранин, който може да налага волята си насила. Обикновено бих казала, че това е нещо хубаво. Но вярвай ми, дълго време ми се искаше да бях тиранин.

— Тогава защо не си подаде оставката?

— Защото не знаех кой ще дойде на моето място — отвърна Джия простичко. — Студеният мир беше невероятно популярен. Ако консулът, поел поста след мен, поискаше, би могъл да раздели Ейлийн и Хелън… а макар да искам дъщеря ми да си дойде у дома, не искам сърцето й да бъде разбито. Би могло да бъде и по-лошо. Биха могли да съдят Ейлийн и Хелън за предателство, да променят наказанието на Хелън от изгнание в смъртна присъда. Може би дори това на Ейлийн. Всичко беше възможно. — Погледът й беше мрачен и натежал. — Оставам, където съм, за да бъда преграда между дъщеря си и тъмните сили.

— В такъв случай не сме ли на една и съща страна? Не искаме ли едно и също?

Джия се усмихна невесело.

— Онова, което ни разделя, Даяна, са пет години. Пет години, през които опитах всичко, за да накарам Съвета да промени решението си. Хелън е техният пример за назидание. Техният начин да кажат на елфите: вижте, вземаме Студения мир толкова сериозно, че наказваме дори един от нас. Всеки път, щом въпросът бъде подложен на гласуване, аз губя.