Зимата на света [bg]

I

Абъроуен се беше променил. По улиците се движеха коли, камиони и автобуси. През двадесетте, когато като дете идваше на гости на баба си и дядо си, паркираната кола беше рядкост и събираше сума зяпачи. Над града все още господстваха двете кули на шахтата с величествено въртящите се колела на елеватора. Нямаше нищо друго — нито фабрики, нито служебни сгради, никаква друга индустрия освен въгледобива. Почти всички мъже в града работеха в мината. Имаше и изключения — неколцина бакали, множество духовници от всички деноминации, деловодителят на общината, лекарят. Щом търсенето на въглища спаднеше както през тридесетте и мъжете останеха без работа, не им оставаше нищо друго. Затова и най-настойчивото искане на Лейбъристката партия беше помощ за безработните, та мъжете да не изживяват агонията и унижението да не могат да хранят семействата си. Лейтенант Лойд Уилямс пристигна с влака от Кардиф в една априлска неделя на 1940 година. С малко куфарче в ръка, той изкачи хълма до Тай Гуин. Беше прекарал осем месеца в обучаване на новобранци — същото като в Испания — и в трениране на боксовия отбор на Уелските стрелци; армията най-накрая установи, че той говори свободно немски, прехвърли го в разузнаването и го прати на курс за подготовка. До момента армията се беше занимавала само с обучение. Никакви британски части не се бяха сблъсквали с неприятеля в по-значително сражение. Германия и СССР завладяха Полша и си я поделиха, а съюзническите гаранции за полската независимост се бяха оказали без стойност. Хората в Британия наричаха това „Странната война“ и нямаха търпение за нещо сериозно. Лойд не изпитваше сантиментални илюзии към войната — беше чувал гласовете на умиращите, които молят за вода на бойните полета на Испания — но независимо от това силно искаше да се започне окончателното разчистване на сметките с фашизма. Армията се готвеше да изпрати още хора във Франция при положение, че немците нахлуеха там. Все още не се бе случило и всички бяха в готовност, но междувременно не спираха с обучението. Въвеждането на Лойд в тайнствата на военното разузнаване щеше да стане в имението, което толкова време бе свързано със съдбините на семейството му. Богатите и знатни собственици на много подобни дворци ги бяха предоставили на военните, може би заради страха си, че в противен случай имотите ще бъдат конфискувани за постоянно. Армията със сигурност бе променила вида на Тай Гуин. На моравата бяха паркирани десетина маслиненозелени коли; гумите им бяха намачкали сочната трева на графа. Елегантната входна алея, с извитите си гранитни стъпала, беше станала склад. Грамадни тенекии с варен боб и мас стояха на камари там, където по-рано окичени с бижута дами и мъже във фракове бяха излизали от кабриолетите си. Лойд се усмихна — харесваше му изравняващият ефект на войната. Той влезе в къщата. Поздрави го дундест офицер в намачкана и зацапана униформа. — Идвате за подготвителния курс за разузнавачи, лейтенант?