И се възправи сянка [bg]

Мъжете напускаха масата и бяха заменяни от други, но основните оставаха. Между тях беше дебелият военен кореспондент Куулас и онзи мъж Че, който, изглежда, също като Кърл искаше да се напие и да се забавлява, защото се наливаше здраво.

Мислите й се точеха бавно и апатично като отминаващите часове, съзнанието й беше размътено. Тя разговаряше с Че и останалите играчи на масата, шегуваше се с тях и на свой ред се смееше на шегите им, но през цялото време някаква уплашена и тревожна част от нея продължаваше да стои на нощното поле на Чей-Уес, докато мъжете около нея се избиваха.

— Кажи ми — обърна се тя към Куулас, — какво им липсва на тези от Ман, та искат да завладеят целия свят?

Мъжът драскаше нещо в тефтерчето си, докато играеше. Погледна я объркано.

— Коса? — простичко предположи той, преди да се върне към бележките си.

— Имаме една история в Лагос — продължи тя, — историята за Каносос. За края на времето. В нея се разказва как ще дойде време, когато лъжите ще бъдат смятани за истина, а истината ще бъде открито презирана. Време, в което множество от мъртви души ще управлява света по свое подобие. И когато ще останат само неколцина мъже и жени, които да им се противопоставят.

— Мисля, че съм чувал тази история — разсеяно кимна Куулас. — Накрая Лагос се удавя в собствените си сълзи, не съм ли прав?

Кърл също си спомняше тази част от разказа. Лицето й поруменя, когато Куулас бързо вдигна поглед и каза:

— Съжалявам. Не исках да…