Открадни си свят [bg]

Свещеникът падна и чудовището премина през тялото му.

Професор Ксавир повиши глас, надмогвайки писъците и всеобщата суматоха.

— Всичко това е твое дело, отвратителна дърта вещице!

И докато първите изстрели на ловците пробиваха дупки колкото юмруци в стената, той се хвърли разгневено върху Инк.

Още е първия удар изби от ръцете й патерицата. Капитан Гилеспи се метна помежду им, направи опит да задържи падащата жена, но накрая бе повлечена след нея. Тя чу Кстаска да изпраща призиви за помощ по радиото, на всички възможни честоти.

Мъжете изтикаха децата най-отзад, без да прекратяват стрелбата. Въздухът се озари от синкави светкавици. Джоан крещеше нещо неразбрано. Гилеспи се огледа и зърна професора и Инк на ръба на бездната. При следващата светкавица там беше само професорът.

Лежеше на площадката и надничаше долу през ръба.

— Търсете пътя за отстъпление! — извика им тържествуващо той.

Сякаш привлечен от гласа му, фраскът се насочи към него. Отекнаха нови изстрели, които го накараха да изпищи от болка, но не бяха достатъчни дори да забавят движенията му. Той сграбчи главата на професор Ксавир в грамадната си лапа и го задърпа към гърлото на тунела. Професорът крещеше ужасено и опипваше колана си за оръжието, което отдавна не беше там. След това се вкопчи с две ръце в притисналата го лапа. По лицето му се стичаше кръв като от спукана хартиена кесия с малинов сироп. Един от ловците опита да посече с брадва крака на неочаквания нападател, но от разкъсаната кожа бликна отвратителна млекоподобна течност. С почти безгрижно завъртане на опашката чудовището го помете.

Тялото на професора започна да се гърчи в мъчителни конвулсии. Доджър Гилеспи дръпна захвърления кръст на свещеника и го стовари върху жилавите като върбови клони ръце, които стискаха Ксавир. Кръстът се строши, разпръсквайки наоколо огледални парченца, а една от свободните ръце на фраска я шибна болезнено като разцепена бамбукова пръчка. Капитан Гилеспи отскочи назад, спъна се, просна се по гръб и след това изпълзя към близката стена.

— Мамка му!

Тя се претърколи задъхана, докато пред разширените й от ужас очи фраскът сгъна страховитите си крайници и откъсна главата на професора.