![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Кръвна магия.
Ужас засяда в костите ми.
Светът сякаш се забавя и спира, разтягайки секундите между този миг и последния от живота на Куаме. Кръвта му грее с бяла светлина и се разплисква, когато пада на земята.
Веднага бялата светлина го заобикаля, огрявайки тъмната му кожа като бог от небето.
Когато стига до върха на главата му, тя запечатва неговата съдба.
От кожата му избухва огън.
От тялото му започват да валят тлеещи въглени. Около него бушуват пламъци. Огънят избухва от всички крайници, от устата му, от ръцете и краката му. Огънят се издига на метри към небето в могъщи огнени езици, които осветяват ужасите на нощта. Шокът не позволява на стражите да нападнат и в този момент Куаме започва своето нападение.
Той замахва напред с юмруци. През селището се втурват потоци от огън в изпепеляващи вълни. Пламъците изгарят всичко по пътя си, преминавайки през стражите, унищожавайки лагера. Вонята на горяща плът изпълва въздуха, примесена с миризмата на кръв.
Смъртта идва толкова бързо, че войниците нямат време да изкрещят.
Изпълнените с болка викове на Куаме се издигат над всичко, докато той озарява нощта в червено. Кръвната магия бушува през него, сурова и непримирима.
Пламъците са по-величествени, отколкото е възможно, когато са извикани от един-единствен маг. Той гори със силата на своя бог, но и тя изгаря през него.
Тъмното му лице пламва в червено, вените му се разкъсват отвътре. Кожата му се набръчква и се отделя от плътта му, откривайки стегнати мускули и твърди кости. Куаме не може да контролира огъня. Не може да оцелее.
Кръвната магия го изяжда жив и въпреки това той използва последния си дъх, за да се бие.
— Куаме! — изпищява Фолаке от покрайнините на долината.
Един силен божник я издърпва назад, за да не се хвърли към бушуващия огън.
Вихър от пламъци се изстрелва от гърлото на Куаме, отблъсквайки стражите още по-назад. Докато изпепелява атаката им с последните секунди от своя живот, божниците се разбягват във всички посоки, тичайки през пламналите стени, оставяйки разрушението зад гърба си.
Оцеляват с бягство.
Заради Куаме, заради магията му, те успяват да оцелеят.
Докато се взирам в пламъците, сякаш целият свят спира. Крясъците и писъците затихват и накрая изчезват. Празникът избледнява в тъмнина. Обещанията на Инан минават пред очите ми, нашата Ориша, обещания, които светът няма да му позволи да спази. Мир?
Никога няма да имаме мир.
Ако нямаме магия, те никога няма да се отнасят към нас с уважение. Думите на тате се връщат в главата ми. Трябва да знаят, че можем да отвърнем на удара им. Ако подпалят домовете ни, ние също ще подпалим техните.
С един последен вик Куаме избухва като умираща звезда. Огън полита на всички посоки, пръскайки по земята останките му.
Сърцето ми е разбито. Не мога да повярвам, че дори за миг съм се усъмнила в истината на тате. Те никога няма да ни позволят да живеем спокойно.
Винаги ще се страхуваме.
Единствената ни надежда е да се борим. Да се борим и да победим.
А за да победим, имаме нужда от нашата магия.
Аз имам нужда от свитъка.
— Зели!
Вдигам рязко глава. Не знам колко дълго съм стояла неподвижно. Светът сякаш се движи забавено, натежал от саможертвата на Куаме, влачи се с всичката ми болка и вина.
От далечината се приближават Тзеин и Амари, яхнали Найла. Тзеин я насочва към мен през хаоса. Амари притиска торбата ми към гърдите си.
Но когато Тзеин извиква името ми, някои от стражите насочват вниманието си към него.
Момичето — закрещяват те. — Момичето! Това е тя!
Преди да успея да направя и една крачка, ръце се обвиват около гърдите ми.
Около ръцете ми.
Около шията ми.
Глава шестдесет и втора
Амари
Когато слънцето изгрява над долината, от гърлото ми излиза сподавено ридание. Лъчите осветяват овъглената поляна, където беше процесията, почернелите останки от изпълненото с радост място. Взирам се в изгорената земя, където двамата с Тзеин танцувахме, и си спомням как той ме въртеше, спомням си смеха му. Сега е останала само кръв. Трупове. Пепел.
Затварям очи и слагам ръка на устата си в безполезен опит да блокирам ужасната гледка. Въпреки че е тихо, виковете и писъците на божниците все още отекват в главата ми. Следват ги крясъците на войниците, които ги избиха, ударите на мечове, които минават право през гърдите. Аз не мога да гледам, но Тзеин се взира в разрухата и оглежда всеки труп, търсейки лицето на Зели.