Драконите на изгубената звезда [bg]

Съветът се състоеше от трима рицари, водачи на трите направления в Ордена — Рицарите на Меча, Рицарите на Розата и Рицарите на Короната — и тъкмо се събираше. По правило тримата седяха в единия край на залата и далеч от останалите благородници, дами и неколцина обикновени зяпачи, които бяха дошли да погледат заседанието и понастоящем кротко изчакваха началото му. Процедурата на самото заседание се спазваше стриктно. Малцина си позволяваха да говорят, но дори и да го правеха, се стараеха да не повишават глас. Лейди Одила остави Джерард в ръцете на стражата и отиде да уведоми вестителя, че затворникът е налице.

Щом най-сетне всички утихнаха, влязоха и тримата лорд-рицари, водени от оръженосците си, носещи символа на Соламнийския орден, съставен от меча, розата и синьото рибарче. Следваха флагът на град Солантъс и тези на лорд-рицарите, участващи в Съвета.

Докато очакваше рицарите да заемат местата си, Джерард плъзна поглед през тълпата с надеждата да открие някой, който познава него или баща му. За съжаление, не видя никой, който дори далечно да му навява някакви спомени и усети как сърцето му се свива от тревога.

— Има един, който твърди, че те е виждал — заяви лейди Одила при завръщането си. Очевидно беше забелязала неспокойния му поглед и веднага бе отгатнала какво го мъчи.

— Има ли? — попита облекчено войнът. — Кой? Може би лорд Джефри от Линчбург или пък лорд Грантъс?

Лейди Одила поклати глава, а устните й потрепнаха насмешливо.

— Не, не, никой от тях. Всъщност даже не е рицар. Ще бъде призован, за да свидетелства в твоя защита. Моля, приеми искрените ми съчувствия.

— Какво… — започна разгневено Джерард, но тя го накара да замълчи.

— О, и в случай, че се безпокоиш за синия си дракон, бъди спокоен. Въпреки всичките ни опити да го открием и обезвредим, успява все някак си да ни се изплъзне. Открихме пещерата празна, но сме сигурни, че все още е в околността. Получихме сведения за многократни изчезвания на добитък.

Джерард много добре съзнаваше, че трябва да бъде на страната на жената-рицар поне в това отношение, но откри, че от сърце желае всичко добро на Бръснач, който бе доказал себе си като верен и смел спътник. Освен това беше едва ли не трогнат от факта, че синият дракон е рискувал да остане в района, макар че сигурно вече бе наясно, че с ездача му се е случило нещо непредвидено.

— Въведете затворника — изкрещя приставът.

Лейди Одила улови Джерард и се приготви да го въведе в залата.