![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Но нима не разбираш колко дребно нещо за нас е мисълта за смъртта, Клеър? — прошепна той.
Ръцете ми се свиха отново в юмруци. Не, не мислех, че е дребно.
— Когато ти си тръгна, след Калоден аз бях мъртъв, нали така?
— Мислех те за мъртъв. Затова… — поех дълбоко и треперливо дъх и той кимна.
— След двеста години със сигурност ще съм мъртъв, сасенак. — Усмихна се накриво. — Дали ще са индианци, диви зверове, чума, въжето на палача или просто старостта, но ще съм мъртъв.
— Да.
— И когато ти си била там — в твоето време — аз бях мъртъв, нали?
Кимнах безмълвно. Дори сега можех да погледна назад и да видя пропастта от отчаяние, в която раздялата ме беше потопила, и от която някак бях изпълзяла, сантиметър по сантиметър.
А сега стоях отново с него в разцвета на живота му и не можех да мисля свързано. Той посегна надолу, откъсна стръкче трева и разстели меката зеленина между пръстите си.
— „Човекът е като тревата в полето — цитира тихо, като прокара нежните стръкчета по кокалчетата на пръстите ми, притиснати към гърдите му. — Днес цъфти; утре вехне и е хвърлен в пещта.“
Вдигна копринената зеленина до устните си и я целуна, после докосна с нея леко устата ми.
— Аз бях мъртъв, сасенак, и все пак през цялото това време те обичах.
Затворих очи, усещах гъделичкането на тревата по устните си, леко като допир на слънчев лъч или въздух.
— И аз те обичах — прошепнах. — И винаги ще те обичам.
Тревата изчезна. Без да отварям очите си, усетих, че той се навежда към мен, а после устните му докоснаха моите — топли като слънце, леки като въздух.
— Докато моето и твоето тяло са живи, ние сме една плът — прошепна той. Пръстите му ме докоснаха, по косата, брадичката, шията и гърдите, вдишах дъха му и го усещах солиден под ръката си. После се облегнах на рамото му, силата му ме поддържаше, думите вибрираха дълбоко в гърдите му:
— Когато тялото ми си отиде, душата ми пак ще е с твоята. Клеър… кълна се в надеждата си за рая, никога няма да се отделя от теб.
Вятърът разклащаше листата на кестените наблизо и ароматите на късното лято се надигнаха плътни около нас; бор, трева, ягоди, стоплен от слънцето камък, хладна вода, острата мускусна миризма на тялото му до моето.
— Нищо не се губи сасенак; само се променя.
— Това е първият закон на термодинамиката — казах и си избърсах носа.
— Не — отвърна той. — Това е вярата.
Шеста част
Je t’aime
17.
Ваканционен дом
Инвърнес, Шотландия, 23 декември, 1969 г.
Той провери разписанието на влаковете за десети път, после закрачи из дневната на имението, твърде неспокоен, за да седи. Трябваше да изчака още час. Стаята беше почти разтурена, на всяка повърхност се крепяха купчини кашони. Беше обещал да разчисти мястото до Нова Година, освен нещата, които Фиона искаше да запази.
Тръгна по коридора към кухнята и се вгледа за миг в стария хладилник, но реши, че не е гладен, и затвори вратата.
Щеше му се госпожа Греъм и Преподобния да се бяха запознали с Бриана. Усмихна се към празната кухненска маса, като си спомни разговора с тях, когато той, лудо влюбен — несподелено — в дъщерята на продавача на тютюн, ги попита как се разбира дали някой е наистина влюбен.
— Ако се налага да се питаш дали си влюбен, момче — значи не си — увери го госпожа Греъм и потупа с лъжицата по ръба на купата. — И стой далече от малката Мейвис Макдауъл, че баща ѝ ще те убие.
— Когато се влюбиш, Родж, ще го разбереш с абсолютна сигурност — каза Преподобния и потопи пръст в тестото за кейка. Отдръпна се престорено притеснен, когато госпожа Греъм го заплаши с лъжицата и се засмя. — И наистина внимавай с малката Мейвис, момче; не съм толкова стар да ставам дядо.
Е, те се оказаха прави. Той знаеше, без никакво съмнение. Знаеше още откакто срещна Бриана Рандал. Но това, което не знаеше със сигурност, е дали тя изпитва същото.
Не можеше да чака повече. Потупа джоба си, за да се увери, че е взел ключовете, хукна по стълбите и излезе в зимния дъжд, който бе започнал точно след закуска. Нали казваха, че студеният душ помагал. Е, за Мейвис обаче не свърши работа.
24 декември 1969 г.
— Сливовият пудинг е топъл във фурната и сосът е в малката тенджера отзад — инструктира го Фиона, докато слагаше пухкавата си вълнена шапка. Тя беше червена, а Фиона бе ниска и с нея приличаше на градинско джудженце.
— Не пускайте огъня твърде силно обаче. Не съм го изключила напълно, иначе няма да можете да го запалите. А тук съм написала инструкции за пилетата утре. Напълнени са в тавите и зеленчуците вече са нарязани и са в голямата жълта купа в хладилника, а… — Тя зарови в джоба на джинсите си и извади изписано на ръка листче, което пъхна в ръката му.