![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Разполагал е с картите на дядо — поклати глава Кристел.
— Нали ги видя? Към тях няма никакви обяснителни бележки. В Аахен сама каза, че картите нямат стойност без съответните обяснения.
— Разполагал е с тетрадките на дядо, а в тях има достатъчно информация.
— За да узнае онова, което е знаел Херман, баща ти е имал нужда от тази книга — въздъхна Малоун.
Защо флотът бе приел идеята за едно толкова безсмислено плаване? Какво им бе обещал Диц Оберхойзер? Какво бяха очаквали да спечелят?
Ушите му изтръпнаха от студа.
Насочи поглед към книгата. На корицата й личеше същият символ като в гробницата на Карл.
Внимателно я разтвори. По форма, размери и цвят тя беше почти идентична с другите две, които вече беше виждал. Страниците й бяха изписани със същия стар почерк, но имаше някои допълнения.
— Онези завъртулки в другата книга са букви — промърмори той. После забеляза, че на всяка страница има нещо като таблица за превръщането на азбуката в латински. — Това е превод на небесния език.
— Ние можем да го направим — подхвърли Кристел.
— Какво искаш да кажеш?
— Мама сканира книгата и преди година нае екип от лингвисти с идеята, че текстът може да бъде дешифриран. Те се провалиха, разбира се. Езикът е напълно непознат. Очаквах го, защото си давах сметка, че каквото и да открием тук, то ще съдържа ключа за превода. Какво друго можеше да бъде? Вчера мама ми даде електронното копие, а аз разполагам с програма, която би трябвало да работи. Трябва просто да пуснем тези страници през нея.
— А сега ми кажи, че си носиш и лаптопа — с уважение промърмори Малоун.
— Мама го взе от „Райхсхофен“ — кимна тя. — Също и скенера.
Най-после нещо беше свършено както трябва.
Стефани нямаше кой знае какъв избор. Дейвис и непознатият се търкаляха по плъзгавите плочки към дълбоката част на басейна, на цели три метра под нея.
Вкопчени един в друг, те се блъснаха в дървената стълбичка на някаква платформа, която при пълен басейн би трябвало да плува на повърхността. От горната й част стърчаха още три стъпала. Дейвис се отскубна, скочи на крака и препречи пътя на противника си, който видимо се поколеба. Завъртя глава, за да прецени къде е попаднал.
Дейвис съблече палтото си. Непознатият прие предизвикателството и направи същото. Стефани искаше да предотврати сблъсъка, но си даде сметка, че съветникът няма да й го прости. Със своите петдесет години той беше най-малко с десет по-възрастен от противника си, но гневът положително щеше да премахне разликата.
Тя чу хрущенето на юмрук, попаднал в твърда кост. Дейвис бе улучил противника си в брадичката, запращайки го на пода. Но той пъргаво скочи и му нанесе силен ритник в слабините. Въздухът напусна гърдите на съветника с шумно свистене.
Непознатият заподскача около него, нанасяйки му бързи и силни удари. Последният от тях попадна в гръдната кост на Дейвис и той залитна. Миг преди да възстанови равновесието си, дребният мъж се стрелна напред и му нанесе силен удар в адамовата ябълка. Дейвис замахна, но юмрукът му се стрелна във въздуха.
Чертите на непознатия се разтеглиха в усмивка на превъзходство. Дейвис рухна на колене. Ръцете му увиснаха отстрани, главата му се сведе в молитвена поза. Противникът му стоеше и чакаше. Стефани чу как партньорът й си поема дъх, устата й пресъхна. Непознатият направи крачка напред, очевидно с намерението да сложи точка на двубоя. В същия миг, събрал последните си сили, Дейвис се стрелна напред и му нанесе тежък удар с глава в ребрата. Разнесе се противно пропукване. Мъжът изрева от болка и се просна на дъното на басейна. Дейвис връхлетя отгоре му. От носа на противника му бликна кръв и оплиска белите плочки. Ръцете и краката му безсилно увиснаха. Дейвис продължаваше да го удря с юмруци.
— Едуин! — извика тя.
Той не я чу.
— Едуин!
Дейвис спря, дишайки тежко.
— Свършено е, Едуин — рече тя.
Той я погледна с кръвясали очи, после бавно се отдръпна от противника си и стана на крака. Коленете му поддадоха. Протегна ръка да се подпре на стената, но не успя. Тялото му рухна на плочките.
70
Осо