![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Думите му прозвучаха едновременно развълнувано и тъжно.
— А как точно възнамерявахте да разгадаете тази писменост? — попита Дейвис. — Може би като вземете случайно подбрани думи, а след това се опитате да откриете точното им значение?
— Нищо подобно. На тези плочи бяха изписани букви и думи, които ми бяха познати. Както латински, така и гръцки. Дори и известен брой йероглифи. Не схващате ли? Тази цивилизация е общувала с нас. Имало е контакт. Надписите върху плочите може би са били съобщения, послания или обяви. Кой знае? Със сигурност обаче те можеха да бъдат разчетени.
Стефани се ядоса на собствената си глупост. После си спомни за Малоун и гневът й се превърна в несигурност.
— Да сте чували името Оберхойзер? — попита тя.
— О, да — кимна Скофилд. — Херман Оберхойзер, участник в експедицията през 38-а, организирана от нацистите. Той е една от причините за операция „Висок скок“ и „Вятърна мелница“. Адмирал Бърд прояви голям интерес към теорията му за арийците и изгубените цивилизации. Разбира се, след Втората световна война за такива неща не се говореше открито. По тази причина Бърд организира нещо като частно разследване в рамките на операция „Висок скок“ и откри тези камъни. По всяка вероятност той е потвърдил теорията на Оберхойзер, а правителството е засекретило проекта. С течение на времето неговите открития били просто забравени.
— Но защо някой ще убива заради подобно нещо? — замислено промърмори Дейвис. — Това е нелепо.
— Има и още — поклати глава Скофилд.
Малоун се стресна и се събуди.
— Хайде, ставай — разнесе се гласът на Кристел до главата му.
Той тръсна глава да прогони съня и погледна часовника си. Бяха изминали два часа. Очите му постепенно свикнаха със светлината на настолната лампа. В погледа на Кристел се четеше триумф.
— Успях! — развълнувано прошепна тя.
Стефани мълчеше и чакаше продължението.
— Нещата се променят, когато разглеждаме света под различен ъгъл. Ние засичаме дадена точка с помощта на географската дължина и ширина, но това е сравнително модерен метод. Началният меридиан пресича английския град Гринуич, нарочно избрана в края на XIX век отправна точка. Но моите проучвания на древните карти разкриват нещо различно и доста необикновено.
Скофилд стана и отиде да вземе бележник и писалка от бюрото. Стефани гледаше как скицира една доста груба карта на света и нанася отстрани дължината и ширината. След това изтегли една права линия към центъра, започвайки от трийсет градуса източна дължина.
— Мащабите не са точни, но чертежът ще ви помогне да разберете за какво говоря. Можете да ми повярвате, че ако го положим върху една разграфена карта, точките ще съвпаднат съвсем точно. Тази права линия отговаря на трийсет и един градуса и осем минути източна дължина и пресича Голямата пирамида в Гиза. Вижте какво става, ако приемем, че именно там е нулевият меридиан.
Писалката се насочи към Южна Америка — някъде около мястото, където би трябвало да е разположена Боливия.
— Тиахуанако, построен около 15 000 г. преди новата ера на брега на езерото Титикака. Столица на неизвестна цивилизация, съществувала преди инките. Някои учени твърдят, че това е най-старият град на Земята. Намира се на сто градуса западно от Гиза. Това тук е Теотихуакан — посочи друга точка на картата Скофилд. — В превод означава „родно място на боговете“. На същата възраст, намира се на територията на днешно Мексико, но никой не знае кой го е построил. Свещен мексикански град, на сто и двайсет градуса западно от Гиза.
Писалката се премести към Тихия океан.
— Великденските острови. Изобилие от паметници, за които нямаме обяснение. Сто и четирийсет градуса западно от Гиза. — Импровизираната показалка се плъзна навътре в океана. — Древният полинезийски център Раятеа, място за поклонение от векове. Сто и осемдесет градуса западно от Гиза.
— И в обратната посока ли се наблюдава същото? — попита Стефани.
— Разбира се — кимна Скофилд и посочи региона на Близкия изток. — Библейският град Ур в Ирак, родното място на Авраам. Петнайсет градуса източно от Гиза. — Писалката се премести. — А тук някъде е Лхаса, свещеният тибетски град, който съществува от памтивека. Шейсет градуса на изток. Много градове лежат на точно определени интервали от линията Гиза. Всички до един свещени, повечето издигнати от непознати народи, изпълнени с пирамиди и високи сгради. Не може да бъде случайно, че всички те лежат на точно определени места по глобуса.