![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Пистолетът в ръката й придаваше допълнителна тежест на заповедта. Нямаше време да проверява дали Скофилд ще я изпълни и Стефани хукна след Дейвис. От билярдната се озова в някакъв слабо осветен коридор. Табелата на стената информираше, че от тук се отива в ергенското крило. Вдясно се виждаха две сравнително малки помещения, а вляво някакво стълбище. Липсата на украса сочеше, че то най-вероятно е предназначено за прислугата. До слуха й долетяха отдалечаващи се стъпки. Бързи, потъващи надолу.
Тя се понесе след тях.
Малоун се взря в плочите в средата. Макар напукани и покрити с мъх, повечето от тях бяха на мястото си. Лъчът на фенерчето попадна върху централния камък и той се наведе да го разгледа. Върху него се очертаваха едва забележими линии. Прекъснати от многобройни пукнатини, те представляваха нещо като триъгълник, а в краищата им личаха две избледнели букви — K и L.
— Може да бъде единствено знакът на Карл — обяви Кристел, приклекнала до него.
— Трябва ни лопата.
— Отзад има барака за инструменти. Видяхме я, преди да се появим тук вчера сутринта.
— Ще идеш ли да провериш?
Младата жена забързано се отдалечи, а той се наведе над замръзналата земя. Дали Херман Оберхойзер бе открил нещо тук? Според Изабел първото му посещение в този манастир било в края на трийсетте, малко преди да отпътува за Антарктика. За втори път бил тук в края на петдесетте, а съпругът й се появил някъде през седемдесетте.
Нима тези хора не бяха открили нищо?
По околните стени пробяга светлина, после Кристел се появи с лопата в ръка. Той я пое, подаде й фенерчето и натика железния ръб между плочите. Земята се оказа твърда като бетон, точно както предполагаше. Той вдигна лопатата и с всичка сила я заби във фугата. След няколко подобни удара почвата най-после започна да се рони.
Той заби ръба максимално дълбоко и успя да го подпъхне под дебелата плоча. После натисна дървената дръжка с цялата тежест на тялото си. Повтори операцията и от другите краища. Плочата най-сетне помръдна. Той пъхна лопатата максимално навътре и натисна дръжката като лост.
— Дръж така! — задъхано заповяда Малоун.
Кристел хвана лопатата, а той се отпусна на колене и започна да рови пръстта отдолу. Фенерчетата лежаха до него. Той вдигна едното от тях и насочи лъча в процепа. Не се виждаше нищо друго освен пръст.
— Нека опитам оттук — обади се Кристел и започна да нанася силни удари с острието на лопатата по замръзналата земя.
Напредваше бавно, но все пак напредваше. После лопатата звънна в нещо твърдо. Кристел я отмести, а той започна да разрива с две ръце. След известно време напипа нещо. На пръв поглед приличаше на обикновен камък, но при внимателно вглеждане личеше, че става въпрос за хоризонтална плоча с гладка повърхност. Котън избърса с длани последните остатъци от пръстта. Пред очите му бавно изплува подписът на Карл Велики, издълбан ясно и отчетливо в камъка. След още няколко минути Малоун започна да проумява, че пред него се намира каменен реликварий с размери четирийсет на двайсет и пет сантиметра. Облечените му в ръкавиците пръсти бързо напипаха долния край на сандъчето. Височината му не надминаваше петнайсет сантиметра. Пъхна ръцете си под него, напрегна мускули и го измъкна. Кристел коленичи до него.
— От времето на Каролингите — констатира тя. — Личи от формата, от гравюрите, от мрамора. И от подписа, разбира се.
— Отстъпвам ти честта да го отвориш.
Тя се усмихна, сграбчи горната част на камъка и я вдигна. Реликварият покорно се раздели на две. В долната му половина лежеше омаслена кожена торба.
Малоун предпазливо извади и развърза шнура, който я пристягаше.
Кристел насочи фенерчето.
68
Ашвил
Стефани преодоля поредицата от десни завои на стълбището и се озова в подземието на замъка. Дейвис я чакаше долу.
— Много се забави — промърмори той и издърпа пистолета от ръката й.
— Какво си намислил?
— Вече ти казах. Ще го гръмна този нещастник.
— Но ние дори не знаем кой е той, Едуин!
— Достатъчно е, че побягна, когато ме видя.
Явно трябваше да поеме контрола, точно както я беше посъветвал Даниълс.
— Нима мислиш, че те е познал? Снощи никой не ни видя, нито пък ние видяхме него.