Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Късно е, а утре трябва да ставам рано! — навъсено рече той. — Какво още искате вие двамата? Не ви ли стига бъркотията, която създадохте?
Дейвис безцеремонно го избута и влезе в апартамента, в който имаше просторна дневна с диван и фотьойли, минибар и огромни прозорци.
— Следобед изтърпях пренебрежителното ви поведение, защото бях длъжен да го сторя — мрачно изръмжа съветникът. — Вие ни взехте за смахнати, но сега ще трябва да отговорите на въпросите ми, защото ви спасихме живота.
— Някой е искал да ме убие ли?
— Вижте лицето ми — натъртено рече Дейвис. — Той е в болницата. Време е да споделите някои неща с нас, професоре. Най-вече класифицирана информация.
Скофилд преглътна част от обичайната си арогантност и кимна.
— Имате право. Днес наистина се държах като задник, но не знаех, че…
— Този човек беше тук, за да ви ликвидира — намеси се Стефани. — Все още не сме го разпитали, но всичко сочи в тази посока.
Скофилд отново кимна и ги покани да седнат.
— Не мога да си представя, че след всичките тези години мога да бъда заплаха за някого — промърмори той. — Спазих дадената клетва и не съм говорил с никого, въпреки че трябваше. Ако го бях сторил, днес със сигурност щях да съм прочут.
Стефани мълчеше и чакаше.
— От хиляда деветстотин седемдесет и втора до днес търся други начини да докажа онова, в което съм сигурен — добави професорът.
Тя вече се беше запознала с резюмето на книгата му, което вчера беше получила от сътрудниците си под формата на имейл. В него се твърдеше, че на Земята е съществувала напреднала цивилизация хиляди години преди Древния Египет. В подкрепа на тезата си професорът предлагаше нов прочит на отдавна известни доказателства, най-вече на карти и атласи отпреди много столетия. Такава беше прочутата Карта на Пири Райс, съставена на базата на древни и отдавна изгубени карти. Скофилд беше убеден, че съставителите на тези карти са притежавали огромни научни познания — далеч по-големи от съществуващите цивилизации на Древна Гърция, Египет, Вавилон, а дори и на по-късна Европа. В тях са били очертани всички континенти на Земята, включително Америка, открита от Колумб хиляди години по-късно. А картата на Антарктида е била съставена далеч преди покриването на континента с дебел пласт лед. В имейла се подчертаваше, че теорията на Скофилд не се подкрепя от сериозни научни изследвания, но не се и отхвърля от тях.
— Професоре — започна с лека въздишка тя. — За да разберем защо някой желае смъртта ви, трябва да разберем за какво изобщо става въпрос. Налага се да ни разкажете за своята работа във флота.
Скофилд наведе глава.
— Трима лейтенанти ми донесоха купища сандъци, пълни с камъни. Събрали ги по време на операциите „Висок скок“ и „Вятърна мелница“, проведени през 40-те години на миналия век. От тогава били на съхранение в някакъв склад. Никой не им бил обърнал внимание, представяте ли си? Страхотни доказателства, които просто чакаха да бъдат проучени!
Само на мен бе разрешен достъп до тях. Освен Рамзи, разбира се. Вътре имаше парчета скали, гравирани със странни надписи. Още по-странни бяха буквите — уникални със своите завъртулки. На Земята няма писменост, която да прилича на тях. Още по-любопитно е, че са открити в Антарктида — континент, който от хиляди години е покрит с дебел пласт лед. Всъщност открили ги германците. Тяхната експедиция през 1938 г. локализирала местата, а американските експедиции през 47-а и 48-а открили каменните плочи.
— Има и още една, през седемдесет и първа — добави Дейвис.
— Така ли? — учудено го погледна Скофилд.
Стефани веднага разбра, че човекът срещу тях наистина не е чувал за последната експедиция.
— В района е била изпратена подводница — поясни тя. — На нейното изчезване дължим всички днешни усложнения. Някои хора очевидно не желаят да се разбере целта на мисията й.
— Никой не ми е казал. Явно не са счели за необходимо. Задачата ми беше да анализирам написаното и да се опитам да го разшифровам.
— Успяхте ли?
— Не ми дадоха възможност да довърша започнатото — въздъхна Скофилд. — Адмирал Дайлс внезапно прекрати проекта. Заклех се да пазя тайна и ме освободиха. Беше най-тъжният ден в живота ми. — Поведението му потвърждаваше думите му. — Доказателството за съществуването на висша цивилизация беше в ръцете ми. Ако бях успял да разшифровам писмеността им, щяхме да знаем всичко за тези хора, включително и да разберем дали те са били древните господари на моретата. Нещо ми нашепваше, че е именно така, но не ми разрешиха да го докажа.