Наследството на Карл Велики [bg]

Рамзи потегли за Вашингтон едва след като се увери с очите си, че Даян Маккой напуска Форт Ли. За да не повдига излишни въпроси, той изобщо не посети склада. На командира на базата обясни, че е станал свидетел на поредния малък спор между Белия дом и флота. Това обяснение беше достатъчно, за да оправдае внезапните посещения на важни персони в базата през последните няколко дни.

Ръчният му часовник показваше 8:50. Беше се настанил в малка тратория в покрайнините на Вашингтон, отличаваща се с три неща: истинска италианска храна, скромно обзавеждане и отлична изба. Три неща, които тази вечер изобщо не го интересуваха. Отпи глътка вино и погледна към вратата.

На прага стоеше висока жена, облечена в тъмни маркови дънки и ръчно ушито велурено палто. Около шията й беше увит шал от фин кашмир в бежов цвят. Тя започна да си пробива път към неговата маса.

Беше жената от магазина за карти и атласи.

— Справи се отлично със сенатора — похвали я Рамзи. — Точно в целта.

Тя прие комплимента с леко кимане.

— Къде е тя? — попита Рамзи.

Беше наредил да следят неотлъчно Даян Маккой.

— Информацията няма да ти хареса.

По гърба му пробягаха студени тръпки.

— В момента е в компанията на Кейн.

— Къде?

— Разходиха се около Мемориала на Линкълн, а след това и край езерото.

— Нощта е доста студена за разходки.

— На мен ли го казваш? В момента я следи един от моите хора. Тръгнала е към дома си.

Лоша новина, много лоша. Той би трябвало да бъде единствената връзка между Маккой и Кейн, но явно беше подценил решителността на тази жена. Телефонът в джоба му започна да вибрира. Извади го и погледна екрана. Беше Хоуви.

— Трябва да приема обаждането — вдигна глава Рамзи. — Би ли изчакала до вратата?

Жената кимна и се отдалечи.

— Какво има? — включи телефона той.

— Търсят ви на другата линия и настояват да разговарят с вас — докладва Хоуви. — От Белия дом.

Това не беше изненадващо.

— И какво толкова?

— На линията е лично президентът.

Е, това наистина беше изненадващо.

— Свържи ме — сухо заповяда Рамзи.

Няколко секунди по-късно в мембраната екна гласът, който цял свят познаваше:

— Адмирале, надявам се, че прекарвате приятно вечерта.

— Доста е студено, господин президент.

— Тук сте прав. И ще става още по-студено. Обаждам се, защото Атос Кейн настоява да бъдете назначен в Съвета на началник-щабовете. Твърди, че сте най-подходящата кандидатура.