Наследството на Карл Велики [bg]

Сине мой, това може би е последното разумно действие в живота ми. Умът ми бързо потъва в дълбока мъгла. Направих опит да се измъкна от нея, но не успях. Преди разумът да ме напусне окончателно, трябва да го свърша. Ако четеш настоящите редове, значи си успял да разкриеш загадката около наследството на Карл. Бог да те благослови. Гордея се с теб. Аз успях да открия и голямото наследство на нашите велики арийски деди. Бях сигурен, че то съществува. Разказах за него на нашия фюрер, опитах се да го убедя, че има погрешно мнение за миналото ни, но той не пожела да ме чуе. Карл, най-великият сред кралете, пръв е прозрял съдбата ни да поведем един обединен континент. И отлично се е възползвал от онова, на което са го научили Наблюдателите. Оценил е мъдростта им и се е вслушал в съветите им. Тук, в тази свята земя, лежи ключът към езика на небесата, скрит от Айнхард. Той е бил ученик на самия Върховен съветник и добре е запазил тайната, с която е бил удостоен. Можеш да си представиш какъв възторг изпитах от факта, че след хиляда години аз съм първият простосмъртен, узнал онова, което са знаели Айнхард и Карл и което ние като германци сме длъжни да знаем. Но никой жив човек не успя да оцени моето откритие. Вместо това бях обявен за опасен и психически нестабилен, а после ми затвориха устата завинаги. След войната никой не се интересуваше от нашия произход. Самото споменаването на думата „ариец“ означаваше пробуждане на неприятни спомени. Това ме поболяваше. Само ако знаеха, само ако бяха видели онова, което видях аз! Сине мой, ти си стигнал дотук благодарение на това, което съм ти разказвал за Карл. Айнхард недвусмислено дава да се разбере, че нито той, нито Наблюдателите ще търпят невежеството. Аз също, сине. Но ти доказа, че съм прав, доказа и своите възможности. Сега вече можеш да научиш езика на небесата. Наслаждавай му се. Възхищавай се на произхода ни.

— Майка ти твърди, че второто посещение на Херман тук е станало в началото на 50-те — подхвърли Малоун. — Тогава трябва да е бил някъде около трийсетгодишен, нали?

— Роден е през 1921-ва — кимна Кристел. — Умрял е на петдесет.

— Което означава, че Херман Оберхойзер е върнал обратно намереното, за да може синът му да продължи да търси.

— Дядо ми беше човек със странно мислене. През последните петнайсет години от живота си той не напусна „Райхсхофен“. Накрая вече не ни познаваше. Почти не разговаряше с мен.

Малоун си спомни още детайли от историята на Изабел.

— Майка ти казва, че Диц се е появил тук след смъртта на Херман. Но книгата си е на мястото, което означава, че не е открил нищо. — Значението на тези думи моментално проблесна в съзнанието му. — Наистина е тръгнал за Антарктида, без да знае каквото и да било.