Наследството на Карл Велики [bg]

Малоун и Кристел напуснаха хотела. Небето беше покрито с ярки звезди, обливащи смълчаното селце с бледото си сияние. Въздухът беше чист и студен.

Кристел беше открила две електрически фенерчета в едно от шкафчетата на рецепцията. Малоун усети прилив на нови сили. Току-що се беше любил с една изключително красива жена, на която не се доверяваше изцяло, но не бе успял да й устои. Кристел беше прибрала косата си нагоре, но няколко къдрици все пак се спускаха от двете страни на нежното й лице. По неравния терен играеха сенки. В сухия въздух се долавяше миризмата на дим. Двамата поеха нагоре по тясната неутъпкана пътека и не след дълго стигнаха до манастирския портал. Срязаната верига беше на мястото си, създавайки впечатление за заключена врата. Хен си беше свършил работата.

Малоун свали веригата. Посрещна ги дълбоката тишина, която не можеше да бъде нарушена нито от нощта, нито от вековете. Двамата запалиха фенерчетата си, прекосиха тъмния вътрешен двор и влязоха в църквата. Той имаше чувството, че се намират в огромен фризер, толкова беше студено.

По-рано не беше обърнал внимание на подовата настилка, но сега насочи цялото си внимание към нея. Фугите между плочите бяха доста широки и груби, запълнени с мъх. Повечето плочи бяха напукани или счупени, а на места липсваха цели парчета, заместени от замръзнала пръст. Прозрението го прониза чак до костите. За всеки случай си беше взел пистолета заедно с няколко резервни пълнителя.

— Дъската е тук — подхвърли той. — Трудно се забелязва, защото липсва голяма част от нея.

Вдигна глава към мястото на хора в галерията — там, където няколко часа по-рано беше стояла Изабел в компанията на Хен.

— Ела.

Поеха нагоре по стълбите. Отгоре се виждаше много по-добре. Напрегнаха взор към пода на храма. Ако всички плочи бяха там, те без съмнение биха оформили игралната дъска за дама.

Той насочи лъча на фенерчето към центъра на дъската.