Правилата на лова [bg]

— Хората разговарят с мен — отвърна Фицдуейн, — а някои от тях имат силна памет. Кой би имал интерес да убие Ходама по такъв жесток начин и кой ще заеме неговото място след смъртта му? Средства, мотиви и подходящ момент за извършване на престъплението — класическите критерии, по които е необходимо да се преценяват заподозрените — и всички те недвусмислено сочат към Кацуда. Начинът, по който е извършено убийството на Ходама, е бил грешка. Защото издава разчистването на стари сметки. Трябвало е да бъде извършено професионално. Почеркът да не издава личен мотив. Просто едно мъртво туловище.

— Но всички открити улики водеха към братята Намака — възрази Шванберг — и по никакъв начин убийството на Ходама не може да бъде свързано с Кацуда. Повярвайте ми, това знам със сигурност. Кацуда може и да е виновен, но това никога няма да бъде доказано. Хвърлиха се доста усилия, за да бъдат намерени подходящи отговори на въпросите, оставащи без отговори. Цялата вина ще бъде хвърлена върху братята Намака.

Фицдуейн поклати глава.

— Разследването се води от много способно ченге и според мен той вече се досеща за фаталните улики, оставени на местопрестъплението.

Шванберг изглеждаше изненадан.

— Вече сме информирани.

— Както казах — продължи Фицдуейн, — човекът е много добър следовател, а освен това е изключително проницателен. Мисля, че знае, че имате свой информатор в полицията, а може би знае и кой е той.

— Зарежете това — рече Шванберг. — Предполага се, че по този случай трябва да бъдем на една и съща страна. И двамата искаме братята Намака. Добре, не те убиха Ходама, но какво от това? Със сигурност обаче те са организирали нападенията срещу вас. Затова хайде да действаме заедно и да притиснем двете копеленца. А що се отнася до приятеля ви, ченгето Адачи, от известно време непрекъснато ни създава затруднения, така че вече сме направили необходимите постъпки. Той е много подходящ за устройването на нещастен инцидент в домашни условия.

Фицдуейн, по чието лице нямаше и следа от истинските му чувства, изпита желание да се пресегне и да удуши с голи ръце мъжа срещу себе си. Цинизмът и коравосърдечието на това малко лайно го изпълваше с отвращение. Този бюрократ стоеше тук и говореше за смъртта на негов близък познат със същия пренебрежителен тон, с който даваше поръчка за доставка на хартия за ксерокса.

Представи си как със същото безразличие Намака се бяха разпоредили за покушението срещу него и го обзе гняв. Сърцето му настояваше да изтича навън и да се свърже по някакъв начин с Адачи, за да го предупреди за грозящата го заплаха. Но мисълта му диктуваше да проявява предпазливост. Беше длъжен да остане тук. Шванберг щеше да се изпусне за още нещо, а и този човек не биваше да отгатне какви мисли се въртят в главата на Фицдуейн.