Убийството на Линда [bg]

Свидетелката страдала от късогледство, но то било вродено и с годините не се забелязвало съществено влошаване. Ако си носи очилата и зрението й не е отслабнало рязко, следва да вижда нормално и да е способна да разпознава хора на разстояние от двайсетина метра — какъвто е случаят с човека, за когото пита господин комисарят. Без очила не би могла да го види обаче. Изключено. На такова разстояние без очила жената вероятно вижда движения и би могла да различи човек от куче, но не и куче от котка.

Освен това при възрастните пациенти има и други фактори, влияещи върху зрителната им способност. Те не са пряко свързани с оптиката, но всеки специалист е длъжен да ги съблюдава.

— Зрението на хората в напреднала възраст става все по-зависимо от общото им психо-физическо състояние. При тях зачестяват оплакванията от световъртеж, раздвояване на образа. Увеличава се чувствителността към промяна в светлината. Понякога изпитват внезапно объркване и съзнанието им се замъглява, а после всичко отново да се нормализира. Случва се пациенти, които са си поръчали очила, с които в кабинета ми са виждали дори долните редове от таблицата, да не могат да прочетат най-горния ред, когато дойдат да си ги вземат. Защото, да речем, не са спали добре през нощта, скарали са се с децата си или друго.

— Но ако свидетелката е била в нормално състояние и е носела очила, следва да е била способна да вижда ясно човешки лица. Особено ако става дума за познат човек, нали? — обобщи Левин.

— Точно така — потвърди оптикът. — Но тук роля играе и психиката. Възможно е възрастните хора да се припознаят в някой, когото познават, заблудени от смътна външна прилика. После ще опишат въпросния човек като онзи, когото познават, а не като онзи, когото са видели. Не съм лекар, но през годините съм се натъквал на множество такива случаи.

„От една страна така, а пък от друга — инак“, помисли си Левин и потисна въздишката си, когато след около половин час позвъни на вратата на апартамента на свидетелката. Беше помолил Ева Сванстрьом да я предупреди за идването му и вероятно затова — или поне така се надяваше Левин — старицата изобщо не погледна през шпионката и направо отвори вратата.

— Казвам се Ян Левин — комисар в Главна дирекция „Криминална полиция“ — представи се той и й показа служебен документ, като се стараеше да й вдъхне доверие с усмивката си. Свежият и ведър вид на свидетелката го обнадежди.

— Влизайте, влизайте — подкани го тя и му посочи накъде да върви с бастуна си с гумен накрайник.

— Благодаря.

„Явно и умът й е бистър“, помисли си Левин и се настрои на още по-оптимистична вълна.

— Аз трябва да ви благодаря — отвърна госпожа Рюдберг. — Да ме посети комисар — това е голяма работа. Жената, която дойде миналия път, беше някаква обикновена полицайка — установи свидетелката и прикова любопитния си поглед в госта.